Една обувка остана на Орлов мост, след като се разотидоха протестиращите в нощта на пукнатите глави.
Дали капките кръв пратиха по спешност собственика й в Пирогов? Или притежателят й реши, че маската и качулката са му по-важни?
Или на някой му писна от всичко и тръгна бос?
…Иначе, все се убеждаваме, че сме европейци. Как ли пък не? Като те стяга обущекът, какво от това, че светът е широк. И спасение дебнело отвсякъде.
Та, за обувки говорим. Ето една притча за тях.
nbsp;
Притча за обувките…
– Мен повече ме обичат, винаги когато стопанинът ми кръстосва крак връз крак, аз съм отгоре, похвалила се лявата обувка.
– Глупости – сопнала се дясната – не виждаш ли, че мен повече ме лъска?
– Да, но на мен ми се радва повече, настояла лявата обувка.
– В заблуда си – казала дясната – за мен е казвал, че му лепна по-добре.
Но се случило така, че както човекът си вървял по пътя, едната му обувка се скъсала. Той я събул, огледал я и като видял, че за нищо не става, събул и що-годе здравата обувка и заедно ги изхвърлил в кофата за боклук.
nbsp;
Като стана дума за обувки, сега българи-орловци бият камбаната, че всичките ни изтъркани и миризливи кондури от прехода вече са за изхвърляне.
Българите били кротък и мирен народ, успокоява президентът.
Да, г-н Плевнелиев, може и така да е, но в историята си той има 8 убити министър-председатели. И един заплашен…
Народ, който за 23 години преход смени само цървулите. С маратонки, модерните цървули.
Италианците са най-големите майстори на обувки в света. И от тях можем да се поучим.
Защо ли?
На 29 юли 1883 г. в семейството на един майстор обущар се ражда момче. Майсторът е Алесандро Мусолини, социалист-анархист. Той кръщава сина си Бенито (благословен, кръстен е на мексиканския национален герой Бенито Хуарес).
Преди да влезе в челната нацистка тройка на всички времена като Дучето, този син на обущар успява да обоси целия народ, без онези с държавните чизми. Затова, след като пада, разцъфва предизборното обувкопроизводство.
В Италия християндемократите първи въвеждат практиката лява обувка-дясна обувка в бедните и потънали в разруха италиански градове след войната. Идеята е гениално проста. Преди изборите минават едни хора и раздават леви обувки на избирателите. Ако след изборния ден резултатът е правилен, т.е. в подкрепа на партията, раздала обувките, следва раздаване и на десните обувки. Няма съмнение как при тези условия е гласувало оголялото и обосяло население. Ако обаче минат дилърите и на друга партия и също раздадат обувки, печели партията, която предложи по-добро качество.
И така до 1993 г., когато политическата система на Италия се… саморазпада.
През 1992 г., след единадесетгодишно управление на т.нар. пентапартито (петопартие), страната е разтърсена от най-мащабния и зрелищен съдебен, политически и медиен скандал в своята историята. Разкрита е дълбока и всеобхватна корупционна система, просмукала обществените върхове. В Милано започва дълъг съдебен процес под името Чисти ръце, който срива старата политическа система и води до възникването на нови политически субекти. Медиите отразяват и грандиозния корупционен скандал под името Танджентополи – Градът на подкупите. Партиите, произлезли от западните демокрации и управлявали Италия в продължение на 50 години, просто са пометени от съдебната революция.
1993-а е Годината на италианската революция. Така журналисти и политици назовават процеса на разпускането на традиционните партии и бързата промяна на италианската политическа система, започнал с въвеждането на новата смесена мажоритарно-пропорционална изборна система. По същото време цяла Европа кипи – пада Берлинската стена, започва обединението на двете Германии, разпадането на Съветския съюз и тъжно-смешните революции на Балканите.
През същата 93-а референдум слага край на държавното финансиране на партиите в Италия. Насред вълнението, породено от операцията Чисти ръце, над 90% от италианците одобряват премахването на това държавно финансиране.
За този вариант у нас не се скандира. А българското петопартие няма да се даде без бой. Въпреки протестите традиционните партии вече стягат редиците така, че протестно пиле да не може да прехвърчи. Но засега ще почакат да мине пресявката на неформалните лидери на протеста, за да може след това да ги настанят, дори и на избираеми места в листите си.
Та, въпросите са:
ЗАЩО НЕ СЕ ИЗБИСТРИ ПРОТЕСТЪТ ПО ИТАЛИАНСКИ?
ЗАЩО, ПРИ ВСИЧКИТЕ Й НЕДЪЗИ, НИКОЙ НЕ ВДИГНА ГЛАС СРЕЩУ СЪДЕБНАТА НИ СИСТЕМА?
ЗАЩО НИКОЙ НЕ ПОЖЕЛА СКОК ОТ ПАРЛАМЕНТАРНА В ПРЕЗИДЕНТСКА РЕПУБЛИКА, ПРИ КОЯТО ГРАЖДАНСКИТЕ ТЕЖНЕНИЯ НЯМА ДА МИНАВАТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРЕЗ ПАРТИЙНИТЕ ЦЕДКИ?
Жална им майка на протестиращите. Ако се сбъднат голяма част от желанията им, след няколко месеца те ще излязат на протест срещу сбъднатите си желания.
