Във вихъра на събитията от последните седмици логично се стигна до служебно правителство, което да подготви предсрочните избори и да запази не само финансовата, но и политическата стабилност в държавата. Защо в този ред ли? Защото, ако по някаква причина през март или април хазната забави плащанията по пенсиите или заплатите на учителите, да речем, ще настъпят събития, при които провеждането на избори едва ли ще е възможно.
Всъщност, каквото и да се говори за състоянието на финансите на страната, поне на този етап няма опасност тя да изпадне в затруднения по предвидените в бюджета плащания. Стига, разбира се, служебните министри стриктно да се придържат към разчетите за разходите в него и навреме да осигуряват необходимите средства за тях. Така че най-необходимото нещо за държавата е паричните потоци и ликвидността й да се управляват професионално, което включва строг контрол при събирането на данъците, митата и акцизите и навременно пускане на вътрешни облигационни емисии за подсигуряване на приходите в случай на риск, че планираните постъпления не бъдат събрани. Нищо повече! Такова е мнението и на повечето сериозни финансисти и икономисти у нас.
За увеличаване на доходите на гражданите чрез бюджетни мерки и дума не може да става. Служебният кабинет ще е в състояние да изпълни единствено планираното увеличение на пенсиите през април, защото то е заложено в законите. За всякакви други екстри са необходими или законодателни промени, тоест работещо Народно събрание, или допълнителни сериозни приходи в хазната, каквито не се очакват.
Прелиствайки всевъзможните сценарии обаче, наистина трябва да стискаме палци след изборите парламентът да излъчи правителство, иначе служебното, изцяло под контрола на президента, въобще няма да е с кратък мандат. Щем не щем, ще се превърнем в нещо като президентска република и именно държавният глава и неговите министри ще бъдат принудени не само да се ангажират със стабилността в държавата, но и да защитят поисканите пари от Брюксел за периода 2014-2020-а. Не е изключено да се стигне дотам именно те да подпишат договори за партньорство с Европейския съюз, а дори и да подготвят бюджет и икономически политики, които ще са валидни за 2014 година. Което вече си е истинско управление, последиците от което – добри или лоши, могат да се разпрострат и върху следващите години. Точно поради тази причина отговорността на служебния кабинет може да се окаже далеч по-голяма от предварително планираната. И точно затова в него не бива да попадат хора еднодневки, способни да решат само временни политически и икономически задачи. Казано директно – към служебното правителство е необходимо да се подходи като към истинско. Възможно ли е обаче това?
