В деня на националния бунт, 24 февруари, около 100 души поискаха оставката на шефа на БНБ Иван Искров на протест срещу банковия произвол. Искането срещу този нов вид душмани е заради неадекватната политика на банката. Тя била довела до масови нарушения на Закона за кредитните институции от страна на банките през последните четири години, обявиха организаторите на протеста.
Едва ли някой обърна сериозно внимание на тази акция, защото тезата й бие по абсурдност и исканията от типа да се затвори и АЕЦ Козлодуй или да се построи трета АЕЦ. Пък и голите обвинения, без елементарно старание за измисляне на някакви мотиви, едва ли са толкова важни. Е, проблемът е в сестрата, т.е. Иван Искров сега да доказва, че няма сестра и тя не е… лека жена.
От гледната точка на протестиращите така се прави – искаш много, искаш невъзможното, за да получиш малко, но над очакванията си.
Едва ли обаче конкретните искания на протестиращите могат да бъдат подминати с безразличие. Сред тях са да се забрани промяната на лихвите и останалите параметри на кредитите еднолично от страна на банките, прозрачност при формирането на лихвите, методологиите и критериите за оценка. Демонстрантите искат също да се приеме закон за фалит на физически лица, с който да се определи до каква степен обявилите фалит остават длъжници на банките, от които са теглили кредит. Сред исканията им са и създаването на работещ механизъм за извънсъдебна защита на правата на потребителите, както и надзор над дейността на банките от страна на БНБ. Организаторите на протестите срещу банковия произвол на финансовите институции в България поискаха да бъде назначен и финансов омбудсман.
Затова и никого не учуди подкрепата на някои от тезите от финансистите Емил Хърсев – бивш централен банкер, и Любомир Дацов, бивш заместник финансов министър.
Своеобразен консенсус се очертава около финансовия омбудсман и гражданския фалит.
Васил Кендов, който е от организаторите на антибанковите протести, заяви, че концепцията за финансов омбудсман е да защитава интересите на гражданите. Новият защитник не бивало да е под егидата на държавната администрация или на Българската народна банка. Банките ще го поддържат, а не държавата, заяви Кендов. Според него няма опасност от зависимост на финансовия омбудсман от банките, ако те го спонсорират.
Хърсев и Дацов подкрепиха тази идея, както и практиката гражданин да обяви фалит, която е широко разпространена в Европа, и нямало причина да не се въведе и у нас. Може да вземем от опита им. Така ще се разбере докога едно лице може да бъде преследвано от своите кредитори, допълни той.
Васил Кендов обясни и защо идеята за потребителската несъстоятелност е добра. Според него така ще се избегне укриването на доходи и плащането на по-малко данъци и осигуровки. Спирате да си плащате кредита, запорират ви заплатата и ви остават 100 лв. да живеете. В този случай декларирате, че работите на по-ниска заплата и плащате по-малко данъци и осигуровки.
Част от исканията ни засягат нормативни промени, други са претенции към Комисията за защита на потребителите и Банков надзор, поясни Маринела Ашикова, автор на исканията.
Засега липсва комуникация между протестиращите и новите им душмани – банките, управление Банков надзор в БНБ и КЗП .
nbsp;
Длъжникът протестант
nbsp;
В средата на 2011 г. се появи информация, че голям данъчен длъжник се е превърнал в острие на Алексей Петров-Трактора в опитите му да намали лихвите у нас. Бизнесменът Светлозар Николов организира серия от протести срещу високите лихви на банките пред БНБ. Впоследствие той се пробваше нееднократно с подобни прояви, но обикновено не се радваше на доверие и подкрепа – дори от минувачите по улицата, свидетели на неговите скандирания и плакати. Той така и не можа да събере повече от 5-10 привърженици. Но предизвика журналистическия интерес. Оказа се, че човекът е с прякор Светльо Ментата и дължи на бюджета над 1.5 млн. лв. и е фалирал 25 фирми. Обявено е, че протестите, които Николов организира, се подкрепят от Съюза за стопанска инициатива и лично от председателя му.
Министърът подбутител
После дойде омразният Дянков с неговата война срещу банките. Предложенията му бяха три – лихвите да се определят на основата на EURIBOR и SOFIBOR, да се премахнат таксите при усвояване на кредити и да се създаде регулация за малките кредити под 400 лева. Само последното искане беше решено със Закона за потребителския кредит.
Напъните на първия финансист доведоха дотам, че точно преди година тогавашният премиер Бойко Борисов се срещна в Министерския съвет с представители на банковия сектор и БНБ. На срещата бе решено да се създаде работна група между представители на банките и финансовото министерство, която да продължи да обсъжда предложените мерки – нещо, което въобще не е в правомощията на управляваното тогава от Дянков ведомство. Подобна идея за съвместна група бе лансирана дни преди това и от президента Росен Плевнелиев, който обаче предупреди, че лихви не се свалят с административни мерки.
Както всички работни групи на Дянков и тази се оказа мъртвородена. А шегобийките решиха, че лихвите по кредитите може да се определят на базата на индекса МОНИБОР, кръстен на името на тогавашния министър и определян от самия него – рано сутрин, докато си пие кафето.
Консултантът идеолог
После дойде… Любомир Христов. Той беше главен икономист на БНБ и член на управителния й съвет, преди да подаде оставка през лятото на 1994 година. В края на 2012 кандидатът за вицепрезидент на Меглена Кунева захапа в спор главния изпълнителен директор на УниКредит Булбанк, въвеждайки понятието клептобанкер (б.а.- от гръцки клепто означава крадец). Христов се обяви против това банките да диктуват условията на клиентите си.
Банкерът Хампарцумян пък не му остана длъжен, отговаряйки саркастично, че г-н Христов е успял човек в кариерата си по-малко, отколкото иска, и грее с отразена светлина.
Кредитът е капан, който заробва клиента, защото банката може да направи каквото си иска с условията – обяви Христов. – Аз целя промяна на климата и равнопоставеност. Искам нормална среда, в която хората трябва да вземат информирано решение, преди да сключат договора за кредита.
Левон Хампарцумян сподели още, че ако г-н Христов някой ден стане финансов министър и промени законите, каквито амбиции имал, той ще е първият, който ще наведе глава и ще ги спазва.
Проблемите, които настоящият председател на Института на дипломираните финансови консултанти дефинира, са следните:
1. Законодателството забранява да се посочват имената на банките в медиите, като по този начин се изкривява информираността и възможността гражданите да знаят дали някоя банка прилага нелоялна търговска практика (б. ред. – по-вярната трактовка обаче е да уронват доброто име на банката и доверието към нея).
2. През май месец на 2010 г. в Закона за потребителския кредит е записано, че банките могат едностранно да променят лихвените проценти въз основа на референтния лихвен процент. Текстът пряко ограничава гражданските права и директно влияе върху живота на хората.
3. Не съществува възможност за извънсъдебен механизъм за решаване на спорове между банките и техните клиенти. В 24 от 27 страни в Европейския съюз има финансов омбудсман. У нас Комисията за защита на потребителите функционира с много орязани права. Съществуват законово помирителни комисии, които действат само на хартия.
4. Таксата от 5% при предсрочно погасяване на кредит на практика спъва конкуренцията между банките.
5. Чл. 417, ал.2 от ГПК позволява отнемането на имот по облекчена процедура и поставя в привилегировано положение банките. Текстът дори беше атакуван от националния омбудсман поради противоконституционност.
6. Гражданите са с ограничени права. Гражданите нямат право да сезират Конституционния съд, когато правата им се нарушават.
Според Любомир Христов решенията на тези проблеми следва да бъдат:
1. Отмяна на чл. 417, т.2 от ГПК в частта му за банките.
2. Промяна на дефиницията за референтен лихвен процент в Закона за потребителския кредит така, че за референтен да се определя само пазарно установяван лихвен процент, а не и такъв, определян по методология на банката.
3. Да се попълни празнотата в регулаторната архитектура на банковия сектор с независима институция, отговорна за регулирането и надзора на поведението на банките. Институцията да има правото и компетентността да разписва задължителни наредби и правила в тази област, както и да може да налага санкции при установени нарушения.
4. Да се урегулира възможността за бързо, евтино и ефективно извънсъдебно решаване на споровете между финансови институции и техните клиенти, като създаде институцията на финансовия омбудсман в България.
5. Да се премахнат практическите бариери пред потребителски организации и групи от граждани да водят колективни искове, в това число и срещу банки.
6. Да се даде възможност по определен ред гражданите да получат право за пряко сезиране на Конституционния съд при нарушение на правата на гражданите.
Не знаем дали протестиращите имат нещо общо с Христов, но прави впечатление, че част от исканията им се покриват с тезите на идеолога.
nbsp;
