на 4 март през 870 г. на Осмия вселенски събор в Константинопол е призната автокефалност /независимо църковно устройство/ на Българската православна църква.
Българската православна църква – Българска патриаршия е древна автокефална поместна източноправославна църква. [2] [3] Признатият ѝ през 927 г. ранг на патриаршия я превръща в първата автокефална църква след античните в Рим, Цариград, Александрия, Антиохия и Йерусалим, в най-старата народностна църква в Европа и на славянските народи.
Според Устава на БПЦ, самоуправляемата Българска православна църква, под име Патриаршия, е неотделен член на Единната, Света, Съборна и Апостолска Църква. Основа на устройството и управлението на БПЦ са Свещеното Писание, учението и каноните на Вселенската църква и устава. Българската православна църква се управлява от Светия синод, който избира патриарха, чието седалище е град София. Храм bdquo;Св. Александър Невскиldquo; е патриаршеската катедрала на БПЦ.
Всяка епархия /сега са 15 на брой/ се управлява от своя архиерей, който носи титлата митрополит. Съществуват 18 архиереи без епархии: Смоленски, Левкийски, Маркианополски, Адрианополски, Тивериополски, Стобилски, Знеполски, Велички, Драговитийски, Траянополски, Агатонийски, Константинийски, Проватски, Браницки, Главиницки, Деволски, Месемврийски и Мелнишки.
За православните българи в Цариград има българско църковно наместничество, пряко подчинено на Светия синод. Също така пряко подчинена на Светия синод е и Българската православна църковна община в Букурещ, Румъния.
