Поразклатеният напоследък здравен статус на премиера в оставка Бойко Борисов повдига един много важен въпрос: защо, аджеба, до мига, когато той си хвърли оставката, никой от нас и не подозираше, че министър-председателят е с исхемична болест и високо кръвно налягане? Направо не е за вярване как изгражданият с години образ на здравеняк, който с непоколебима ръка държи кормилото на държавата, изведнъж се пропука и зад тази обвивка се показа човек с крехка душевност и здраве…
Обяснението, че оплакванията му произтичат от постъпката му и заглозгалата го впоследствие грижа за съдбата на държавата в условията на политическата криза, е съмнително. То ми напомня една диагноза, която за мое удивление джипито наскоро ми постави: реактивна артропатия, неуточнена. Което не му попречи да ми предпише някакви отрови, белким излекувам неуточненото си заболяване. Та и при Борисов горе долу е същата работа – лекуват признаците, но не и заболяването.
Ако премиерът наистина го беше грижа, нямаше да абдикира от отговорност и още щеше да държи кормилото на държавата. Разбира се, ако това се беше случило, вероятността Бойко Борисов да вдигне кръвното също би била реална. Макар че надали.
Очевидно е, че премиерът е имал такива проблеми от години, но явно не е ставало дума за болежките му. Цялата пиар машина на кабинета, да не говорим за любимите му медии, пък и самият Борисов даваха мило и драго за изграждане на образа на премиера-мачо. Когато не играеше карти, той биеше на тенис който му се изправи насреща, вкарваше голове за Бистришките тигри и различни гарнитури на ветераните, а понякога си връзваше дори черния карате пояс. Междувременно управляваше държавата, откриваше детски градини и режеше лентички по магистралите. Докато вършеше всичко това, кръвното очевидно му беше наред. Значи именно отказът да го прави му навлече здравни проблеми.
Отказът от властта явно е непосилно бреме за Бойко Борисов, което го превърна в редовен пациент на болница Лозенец. Очевидната непоносимост към новото му битие обаче не бе изтълкувана като реактивна властопатия. Напротив. Премиерът в оставка привлече погледите на любимите си медии, а пиарите му го въздигнаха в ранг на действащ етнически обединител. Бащица на народа.
Сълзи на умиление предизвикаха разпространените снимки на облечения в болничен халат Борисов, който като библейски герой и баща на миряните посрещна в болницата новия патриарх Неофит с цялата му свита от Светия синод. А новоизбраният глава на църквата благопожела на г-н Борисов скорошно укрепване и благословено завръщане към държавническите му задължения и изрази надеждата си, че в родината и сред народа ни отново ще се възцари мирът и ще се засили единомислието.
При повторното си влизане в амплоато му на пациент Борисов прие и главния мюфтия на мюсюлманите в България д-р Мустафа Хаджи. Да не би да остави без грижа и електората на ДПС. Тук съм, за да изразя съпричастността си като човек към човека. Посещението на болен за нас е акт на изключително уважение, заяви от своя страна благодарният главен мюфтия. А снимките, направени от пресцентъра на Министерския съвет в оставка и разпространени на часа, докоснаха сърцата на всички люде, независимо от етническата им принадлежност.
В същото време във варненската болница вече приготвяха обгорялото тяло на Пламен Горанов за последния му път. Приживе при него не дойдоха нито от синода, нито от мюфтийството. Навярно защото християнството и мюсюлманството считат самоубийците за отлъчени и лишени от надежда за спасение. За тях самозапалването не е акт на саможертва, а боговраждебно действие, продиктувано от неверие и съпротива на Божията воля. Неслучайно светите отци на църквата твърдят, че самоубиецът е духовен потомък на предателя Юда.
И ето че се изправяме пред въпроса кой всъщност е предателят? Този, който с думи лъстиви обещаваше да ни отведе в рая, или онзи, който жертва живота си, за да ни отвори очите за лъжата?
Измъкване от този въпрос няма. Дори през болница Лозенец да се изнижат един след друг на височайши визити арменският поп, главният равин и грузинският патриарх.
