Четири години да строиш МОЛ, да вложиш 80 млн. лв. и най-накрая съдия-изпълнителят да го изнесе на търг, без дори да е отворил врати, това е съдбата на българския предприемач с арабски произход Аладин Харфан. Неговата фирма Аладин купува през 2006-а и 2007-а земя в центъра на Плевен и се заема да изгради най-големия търговски център в града. Започналата през 2009-а икономическа криза не стряска предприемача и до 2010-а сградата е напълно готова. Очевидци, следили изпълнението на проекта, твърдят, че сградата е истинско бижу, тъй като Харфан я е строил като за себе си. Според оценката на бизнесмени той е амбициозен и коректен човек. Единственият му проблем е, че не е оценил дълбочината и продължителността на кризата. (Сякаш световните финансисти успяха да ги прогнозират.)
Макар и готов МОЛ Плевен никога не отваря врати. През август 2010-а самият Харфан обявява на пресконференция, че търговският център ще бъде открит през март 2011-а. Бизнесменът обявява, че 60% от площите в него вече са договорени. През февруари 2011-а обаче Хафран съобщава, че откриването на МОЛ-а се отлага за пролетта на 2012-а. Решението било взето по искане на френската търговска верига Карфур. По този повод през 2011-а изпълнителният директор на българския клон на Карфур Кристиан Шарита коментира пред медиитe: Плевен винаги е бил част от плановете ни за експанзия в България и тук Карфур ще отвори магазин в различен формат от вече познатите в останалите градове. В момента изчакваме подемът на икономиката в страната да стане факт, за да сме сигурни, че това начинание ще бъде успешно както за Карфур, така и за МОЛ-а.
Подемът в икономиката обаче така и не се случва, а Харфан си навлича проблеми с обслужването на кредита. Затрудненията по погасяването на заема, предоставен от Райфайзенбанк (България), в чиято полза са заложени сградите на МОЛ-а и земята под тях, от епизодични се превръщат в постоянни. В крайна сметка кредитната институция прибягва към услугите на съдия-изпълнител, който изважда имотите на търг. Общата първоначална цена, от която ще започне наддаването, е 16.29 млн. лв. без ДДС. Според запознати със ситуацията бизнесмени, ако търгът бъде успешен, сумата ще покрие вземането на кредитната институция. Харфан обаче едва ли се надява, че ще може да възстанови дори и половината от направените инвестиции в проекта, който при други условия би бил изключително перспективен. По-злободневният въпрос е дали в сегашната ситуация ще се намери инвеститор, който да извади въпросните милиони. В повече от случаите подобни имоти минават през няколко търга и цената им пада драстично, преди да бъде намерен купувач.
















