Лицемерие, абсурдни изказвания, граничещи с откровени лъжи, самовлюбеност. И лакомия за имане – и то съвсем не на последно място. Това е само част от определенията, които можем да употребим, когато слушаме нашенските политици в последните дни.
Черешката на тортата постави герберският депутат Емил Димитров. В последния ден на седмицата той едва ли не с внушение за саможертва обяви, че нямало повече да участва в политиката, няма да се състезава за депутатско място в следващия парламент. Човекът, който направи най-много бели и допринесе най-много за дискредитирането на партията, която го назначи за народен представител, се оттеглял по собствено желание. Трябва съвсем да не си с всичкия си, за да повярваш на подобни твърдения, като се има предвид, че името на Димитров беше забъркано с почти всички скандали, които дадоха повод на хората да излязат на улицата. Нека припомним, че нормотворчеството му в горския сектор е наистина забележително. То предизвика вълна от протести както сред еколозите, така и сред бизнеса. Неговите изяви периодично ставаха причина различни обществени групи да искат помощ от Еврокомисията. Той беше човекът, който се погрижи определени играчи в добива и търговията с дървесина да получат антиконкурентни предимства, за удобните (пак за определени хора) поправки в нормативите за ловните стопанства.
Лобистката му законодателна активност му донесе и проверка от правителствената комисия за предотвратяване на конфликт на интереси, която толкова се затрудни в тази си задача, че вече над половин година не успява да си състави заключение и да го обяви.
Опита се да прокара и промени дори в Закона за туризма, макар че той самият няма нищо общо с комисията, която взема решения в тази област. И отново причината беше да устрои собствения си бизнес.
И никак няма как да не се припомни дейното му участие в станалите нарицателни за корупцията у нас замени. С други думи, където и да замиришеше на лобизъм, първото име, за което се сеща човек, е на Емил Димитров. На този фон изказването за неговото оттегляне не е обикновена арогантност. И дори най-верните му покровители едва ли биха продумали и дума в негова защита. При такава богата политическа биография господин Димитров май няма да се оттегли, а ще бъде изритан от политиката.
