На 11 март през 1905 г. официално е открито Парижкото метро (фр.: Me’tro de Paris). Градският подземен обществен железопътен транспорт е една от най-големите обществени транспортни системи в света. Метрото, което започва да работи от 19 юли 1900 г., разполага с 380 метростанции. Градската мрежа е разширена с допълнителна независима мрежа от железопътен транспорт обслужващ предградията на френската столица известна като RER.
Парижкото метро се управлява от компанията RATP (фр. Re’gie autonome des transports parisiens), която осигурява също и управлението на градския транспорт в региона на Париж. Първоначално, до 1948 г., подземната транспортна система е управлявана от компанията Chemin de Fer Me’tropolitain de Paris (C.M.P) известна по-скоро със съкратеното име Me’tropolitain, откъдето произлиза и съкращението Me’tro придобило популярност и прието като име за цялата мрежа.
Парижкото метро има 16 линии, две от които второстепенни, номерирани от 1 до 14. Двете допълнителни линии, които в момента се смятат за отделни, първоначално се използват като разклонения на линиите 3 и 7 и са номерирани сътоветно 3bis и 7bis. Средното разстояние между станциите е приблизително 562 метра. Всички мотриси спират на всички станции, като всяка линия обслужва независима платформа.
Парижкото метро е отворено за превоз на пътници всеки ден от 5.30 до 1.15 часа (2.15 ч. във вечер преди почивен ден). Превозите се извършват срещу редовен билет или абонаментна карта. Превозните документи се валидират на влизане и позволяват неограничен брой пътувания по всички линии без да се излиза от метрото.
