На 13 март през 1879 г. княз Алеко Богориди е назначен от османския султан за пръв генерал-губернатор на Източна Румелия.
Княз Александър Стефанов Богориди е османски държавник от български произход. По официални данни е роден в Цариград през 1822 г., но някои източници считат, че е роден през 1823 година. Той е най-малкият син на един от най-влиятелните хора в Османската империя – княз Стефан Богориди, брат на Никола Богориди, правнук на Софроний Врачански.
Александър Богориди израства и е възпитан в гръцка среда и не знае български език. Учи във Великата школа в Цариград и, по-късно, във Франция. Получава висше образование по държавно право в Германия.
Александър Богориди заема високи държавнически постове в Османската империя – член на Държавния съвет, министър на обществените сгради, пощите и телеграфите, дипломатически агент в Молдова, член на дипломатическата мисия в Лондон, посланик във Виена (1876-1877 г.).
След Руско-турската война (1877-1878 г.) и последвалия я Берлински договор с протекцията на руския император Александър II и съгласието на Великите сили, Александър Богориди е назначен за главен управител на Източна Румелия на 13 март 1879-а. Той е свързан с изгонените от Княжество България лидери на Либералната партия Петко Славейков и Петко Каравелов.
След абдикацията на княз Александър Батенберг през 1886 г., Александър Богориди е един от кандидатите за българския престол.
Александър Богориди умира в Париж през 1910 година.
Името му носи главната улица в пешеходната зона на Бургас.
