Народът започва да мирясва. Жълтите павета почти опустяха. Протестните лозунги се върнаха в мазетата. Останаха само металните огради около Народното събрание и президентството, за да напомнят за съвсем скорошното обществено вълнение, което запали държавата. Властта вече я няма и на ход са компетентността и опитът на наследниците й. Но с една много важна уговорка.
Служебното правителство всъщност ще бъде добре познатото старо, само че временно. Смяната на редовния с нарочно назначен от държавния глава кабинет неслучайно носи етикета служебен. Без собствен бюджет, без законодателна инициатива и парламент, който да гласува в негова полза, без правомощията да прави резки завои в националната политика и да казва да или не на важни за държавата проекти, новият кабинет не може да свърши нищо по-различно от предишния. Само физиономиите са други за всеобщо успокоение на недоволните. И единственият начин да не пламнат нови искри от пепелта на потушените протести е експертите, на които президентът Росен Плевнелиев лично гласува доверие, наистина да сглобят пъзела честни и демократични избори през май. Напук на всички монополи, политически интриги и специфични интереси в страната. В този случай служебният кабинет получава уникалната възможност да докаже, че политиката в България може да има и друго лице.
Първата крачка в тази посока, макар и плахо, направи самият държавен глава, като номинира за министри привидно необвързани с политическите среди персони. След като положи всички усилия дипломатично да скъса с партията, която го издигна на най-високия пост в държавата и дори си позволи да критикува бившия премиер за това, че е солов играч, за каквито няма място в политиката, Плевнелиев прие като лична отговорност съставянето на служебен кабинет. Пожелавам си разумът и компетентността да победят, стисна палци президентът и се спря на хора, които са извървели своя професионален път от редник, от инженер, от учител, от доктор, за да застанат пред обществото с достойнството на успели хора в своята област. Ако си затворим очите пред дребния пропуск – че не представи собствените си номинации и избяга от въпросите на журналистите, Плевнелиев определено изненада мнозина – и не само с богатите биографии на служебните министри. Шепата народни представители, останали в парламента, публично признаха, че не познават хората, заради които прекъснаха извънредното си заседание във вторник (12 март), а народът залепна пред телевизионните екрани, защото разпозна само една-две по-известни физиономии. На фона на обществените призиви за нови лица в политиката ходът бе печеливш и дори осигури удобен толеранс за служебния кабинет. Решението да заложиш на непопулярни хора обаче е нож с две остриета и може да изиграе доста неприятна шега на държавния глава още след два месеца. Провалят ли се избраниците му, проваля се и той, а извънредните парламентарни избори нищо чудно да повлекат и президентски такива.
Компетентността на служебното правителство тепърва ще се коментира, но е факт, че Росен Плевнелиев уцели в десетката поне с две от номинациите си. Аплодисменти за решението му да постави начело на кабинета посланика ни във Франция Марин Райков се разнесоха не само в парламентарните кулоари, но и сред експертните среди в държавата. Дългогодишният дипломат се ползва с авторитета на безспорен професионалист в своите среди, а като заместник-министър на външните работи в края на деветдесетте години е участвал във важни за страната ни процеси като преговорите с Европейския съюз и премахването на визите за българските граждани. По всичко личи, че една от задачите му през краткия период на власт ще е именно затоплянето на международните отношения на страната. Целта е да се върнат доверието и подкрепата, които предшественикът му Бойко Борисов загуби още преди края на мандата си. И което определено ще е червена точка и в актива на държавния глава.
Другият му хитър ход бе, че избра за служебен финансов министър може би единствения подходящ за този пост човек в държавата – подуправителя на БНБ и шеф на валутния борд Калин Христов. С тази номинация Плевнелиев отряза като с нож всички спекулации по отношение на държавния бюджет и затвори злите усти, които предричаха край на валутния борд и апокалиптични сценарии за родната ни валута. От най-големия авторитет в банковите среди се очаква да управлява честно ресурсите в хазната и разумно да решава за какво може и не може да се харчат парите на данъкоплатците. Почтеност, естествено, се очаква и от останалите служебни министри, но за част от тях Плевнелиев вече отнесе критики. Всеобщо недоумение предизвика решението образователното министерство да се повери на сеизмолог, пък бил той и шеф на земетресенията, каквото е шеговитото прозвище на проф. Николай Милошев, доскоро председател на Българската академия на науките. Колегата му в Министерството на екологията Юлиян Попов пък излиза от Европейската климатична фондация, но по призвание е човек на словото – магистър по литература, писател и автор на статии в български и чуждестранни издания. И въпреки че държавният глава гордо обяви, че не е гледал политическата окраска на кандидатите за служебна власт, от опозицията откриха такава оцветеност в част от номинациите. Политическата кариера на Марин Райков се свързва пряко с двама премиери – Бойко Борисов и Иван Костов, а генерал Петя Първанова, която ще оглави Министерството на вътрешните работи, идва от екипа на Цветан Цветанов, обяви лидерът на ДПС Лютфи Местан и изрази опасението си, че представените лица са просто нов кабинет на ГЕРБ.
В ръцете на служебния министър-председател е задачата да опровергае това първо впечатление. И заедно с поста той прие предизвикателството, като обяви, че към Министерския съвет ще бъде създаден специален изборен борд, който чрез конструктивен диалог с партиите да организира честен и демократичен вот на 12 май. Ние сме безпартийно, но не и антипартийно правителство, заяви Райков и изяви желание още същия ден да се види с лидерите на БСП и ДПС. Сериозна заявка бе и обещанието повереният му кабинет повече да действа, отколкото да говори, макар за работата му да са предвидени само два месеца. Затова помоли медиите не само да го разберат, но и обективно да отразяват дейността на служебните министри. Разчитам на вашата независимост – както от властта, така и от други източници. Можем да управляваме без парламент и без собствен бюджет, но не можем без доверието на хората и ако вие, медиите, не ни помогнете да мобилизираме обществото, за да излезем от кризата, нещата могат да станат още по-лоши, провокира той четвъртата власт.
Флиртът с медиите обаче бе нищо в сравнение с дълбокия реверанс, който новият служебен премиер направи към предшественика си със слабо сърце. С оправданието, че е призван да оглави надпартиен кабинет, Марин Райков спести на Бойко Борисов личното си мнение за досегашното му управление, но почти му писа отличен за начина, по който върна властта. Доказахте, че сте силен, а не силов политик, като създадохте условия хората да бъдат чути. С това доказахте, че демократичните принципи не са само основа на нашето законодателство, но те са стил, поведение и начин на мислене на българските политици и политическа класа. И ние днес можем да се наречем европейска демократична България. С тези пламенни слова Райков декларира, че ще продължи започнатото от кабинета Борисов, като стъпи на приетите с мнозинството на ГЕРБ законопроекти за обуздаване на цените на тока. В бюджета пък ще се потърсят резерви за оформянето на по-социален подход към политиката по доходите. Искам да разсея всякакви илюзии, че сега ще хвърлим на земята цялата държавна структура и ще започнем някакви екзотични иновации по отношение на начина на функциониране на държавността, декларира служебният премиер и увери предшественика си, че няма да се впуска в самоцелни проверки на отиващия си кабинет. Пенсиите ще се вдигнат от 1 април, както е планирано в бюджета, а цените на електроенергията плавно ще вървят надолу. Ще бъде направен одит в цялата верига в енергетиката, веригата на ценообразуване ще бъде разследвана без никакви компромиси и в дълбочина, даде думата си Райков. В отговор на декларираната лоялност Бойко Борисов постъпи спортсменски и също спечели положителни точки. Изобщо не обръщайте внимание на това, което ще говорят политическите партии, включително и нашата. Това, което считате за правилно и мъдро, е това, което можете да направите. Желая ви успех!, бяха думите, с които бившият премиер предаде властта на служебния.
Ето така, без излишна демагогия, разчитайки на директните послания към хората и приемственост към бившата власт, новият служебен премиер си осигури сравнително спокойно съществуване. Поне засега. И ако не стъпи някъде накриво през следващите два месеца, нищо чудно да бъде припознат като един от основните играчи на предстоящите избори. Заедно с министрите, който президентът подреди. Служебен кабинет или служебна победа за 17 нови лица в политиката? Тепърва предстои да разберем.
nbsp;
nbsp;
Марин Райков е роден на 17 декември 1960 г. във Вашингтон, САЩ. Завършва Международни отношения в УНСС. От 1987 г. започва работа в Министерството на външните работи (МВнР)като аташе в дирекция Балкански държави. От 1992 до 1995 г. работи в посолството на България в Белград, а след това оглавява дирекция в МВнР. В периода 1997-2001 г. е заместник постоянен представител в представителството на България към Съвета на Европа, заместник-министър на външните работи (в правителството на Иван Костов)и председател на Националната комисия за ЮНЕСКО. В следващите пет години пък е българският посланик във Франция и постоянен представител в ЮНЕСКО. След 2005 г. отново ръководи дирекции в МВнР, а през 2009-а и 2010-а е заместник-министър на външните работи в кабинета Борисов. След това отново се връща във Франция като извънреден и пълномощен посланик на България.
Висш офицер на Ордена на Феникса на Гърция и висш офицер на Ордена за национална заслуга на Франция. Владее френски, английски и руски език. Женен, с две деца.
Йордан Бакалов, Синята коалиция:
Райков премахна посредниците за Турция
Мнението ми за Марин Райков като човек и като специалист е положително. Бях много изненадан, когато той като заместник-министър беше изпратен като посланик в Париж. Точно той беше фигурата, която дотогава оформяше позициите на България. И нашата външна политика никога не е била по-безлична от момента след като той отиде във Франция. Сред големите му заслуги е постигането на директни контакти с Турция без посредници. Определено може да се каже, че Райков е човек, който много добре познава района на Балканите и държавите от Европейския съюз. И се надявам, че като министър-председател ще бъде на същата висота, на каквато го познавам. Във вторник беше интересно, че президентът не представи хората от екипа му.
В ситуацията, в която се намираме, е много важно правителството да започне да работи веднага. След като кабинет на Бойко Борисов изтърва положението и се стигна до политическа криза, оттук нататък това, което остава на новия министър-председател, е да се опита да минимизира загубите. Това е единственият изход, когато се стигне до подобно положение. Но не бива да се забравя, че отговорността за тази криза се носи не от Райков, а от онези, които я предизвикаха.
