Людмила Елкова е финансов експерт. Дългогодишен служител на Министерството на финансите. Експерт Преки данъци и фискална интеграция в дирекция Данъчна политика 2000-2002 година. През 2002 г. става директор на Дирекция Данъчна политика в МФ, отговаря за планиране, прогнозиране и отчитане на приходите в бюджета, за данъчното законодателство, за хармонизация на българското данъчно законодателство с това на ЕС, както и за счетоводните практики на реалния сектор. Ръководител на Работна група 10 Данъчна политика в преговорния процес по присъединяване към ЕС. Напуска Министерството на финансите в края на 2009 година. Работи като консултант по проект на Европейската комисия в Прищина за подкрепа на данъчната администрация на Косово. Юрист. Секретар на Движение България на гражданите.
nbsp;
Г-жо Елкова, вярвате ли в Дянковата финансова стабилност, която той продължава шумно да прокламира?
– Не. Ние не сме финансово стабилни, ние сме стабилни в бедността си.
Да не сте от протестиращите – толкова сте крайна? Мотивирайте се.
– Последната цифра, която чухме от устата на Дянков за фискалния резерв, беше 4.1 млрд. лв. към края на януари. Това е поносимо ниво, нищо че санитарният минимум е 4.5 млрд. лв., но до края на годината, когато се засича, има време. Но какво се случи през февруари? Около 1 млрд. лв. се плащат на земеделците, емитиран е вътрешен дълг за 800 млн. лв., който трябва да бъде платен с лихвите през август. Като извадим от 4.1 млрд. лв. 1 млрд. лв. и като добавим тези 800 млн. лв., излиза, че към момента фискалният резерв е 3.9 млрд. лева. Искам да кажа нещо много важно. На 1 март излезе официална информация за изпълнението на бюджета към края на януари. Числата са силно обезпокояващи. Данъчните приходи са с 1.2 млрд. повече от 2012г. по закон, а за януари са събрани със 140 млн. по-малко в сравнение с януари 2012-а. Акцизите са около 60 млн. по-малко, данъкът върху доходите – с 15 млн. по-малко, а най-фрапиращ е случаят с корпоративния данък, като за януари са постъпили само 8.8 млн. лева. За сравнение, за януари миналата година са били 68.4 млн. лева. Ако тази тенденция на неизпълнение на приходите продължи, е съвсем реално в бюджета да не постъпят около 2 млрд. лева.
А еврофондовете?
– Отсега нататък можем и да не получим голяма част от договорените пари. Сигналите, които идват за последния лот от магистрала Тракия, са силно обезпокоителни. Споменава се за възможност за разваляне на договора с изпълнителя по лот 4. Това какви последици би довело за нашия бюджет, при всички положения няма да са позитивни. И сега нямаме ясна картина каква част са верифицирани и платени от еврофондове и каква част остава и има риск да останат за наша сметка. Имаме например информация за предварителен одитен доклад на Европейската сметна палата, отнасящ се до сертифициращия орган на Програмата за развитие на селските райони, където констатациите не са ласкави, меко казано. Ако и окончателният доклад е подобен, което е много вероятно, има риск възстановяването на парите от Брюксел да се забави, което ще е доста негативно за нашия бюджет.
Каква е врътката с магистралите?
– Принципната схема е следната – подписват се договори с изпълнители на подозрително ниски цени. След това с допълнителни споразумения сумите значително се увеличават. Това са договори за допълнително възникнали дейности, които обаче са отдавна известни и съвсем не са възникнали допълнително. Например – лот 3 на магистралата до морето. Сега се сетиха, че трябват допълнителни 15 млн. лв. за отводняване на блатисти терени. Та нима блатистите терени не се виждат по време на предпроектните проучвания. Блатата внезапно ли се появяват. Или се активизират за кратко време – през 200 години и точно сега, при строежа, са влезли в цикъл… Всички лотове на магистралата имат по няколко такива договора и сигурно скоро ще разберем каква е крайната цена.
Къде още подозирате пропуквания в стабилността?
– Националната здравноосигурителна каса е без резерв. Къде отидоха тези 1.6-1.8 млрд. лв., които бяха налични през 2009 г., никой не знае. А това бяха заделените пари от вноски на здравноосигурените лица.
Друго, Дянков декапитализира държавните дружества. Той буквално изсмука жизнените им сили и натрупаните средства за развитие след кризата, като им отне в полза на собственика – държавата, 80% от дивидента им за две години назад. Размерът на този дивидент е около 200 млн. лева.
Още по-голямо престъпление е тези 80% да се изземват и от болниците. До началото на тази година болниците бяха извадени от общия кюп на Дянковите длъжници, но вече и за тях няма милост. Наред с останалите търговски дружества с преобладаващо държавно участие, те също ще трябва да извадят 80% от печалбата си за дивидент в чест на Дянков.
Въпреки спада в потреблението ДДС постъпленията си остават най-голямото и най-стабилното приходно перо за бюджета, нали?
– Да, това е така. Но тук съм подготвила за вашите читатели една изненада. От началото на февруари в България ДДС не се връща.
Става дума за негерберските фирми, нали?
– Не, става въпрос за всички фирми в страната, които имат право на данъчен кредит и си го търсят от данъчните. Да го кажем така:
В България има мораториум върху връщането на данъчен кредит.
Това е шокиращо. Дянков как го прави?
– По дянковски. Някой си иска връщане на ДДС, веднага му пращат ревизия, която по различни причини, дори и при изрядност на бизнеса продължава не по-малко от 3, 6 месеца. Приходите от ДДС за януари тази година са същите, както и за януари миналата година, но по закон трябва да бъдат събрани около 800 млн. лв. повече. Явно някой мисли, че това е начинът.
Наскоро имахте среща с Асоциацията за правна защита на фирмите, какво ви казаха те?
– Потвърдиха сигнала, който имах за отказа от връщане на ДДС. Но те наблегнаха на това, че при веднъж породено съмнение ДДС не се връща по цялата верига. Основната атака във войната с фирмите била формулировката фиктивна доставка. В момента в България се извършва нещо скандално. Тотално се нарушават законите. Когато една фирма си е поискала ДДС и й отговорят със съмнение за фиктивна доставка, започва проверка по цялата верига. Но как може във веригата да бъде включена транспортната фирма, която еднократно е превозила стоката? Как може да се разследва камионът червен ли и е бил, или син? И ако е деклариран като син, по спомени отпреди четири години, а пък той по регистрационен номер се окаже червен, спукана ви е работата. Цветът на камиона в страната ни може да бъде достатъчно основание за обвинение във фиктивна доставка и причина за отказ от възстановяване на ДДС.
Асоциацията какво прави?
– Не бездейства. Положението е нетърпимо. Затова и тази асоциация е подала иск в Европейския съд в Люксембург срещу българската държава /разбирай – Дянков/ за неспазване на европейското законодателството, в частност на директива 112 на ЕС , т.нар. ДДС Директива. Съгласно европейското законодателство подобни ограничения са немислими. Правото на данъчен кредит възниква, ако си регистрирано по ДДС лице, извършваш облагаема доставка и имаш данъчна фактура с начислен на отделен ред ДДС. Други ограничения няма.
Защо Дянков така смехотворно ви обвини, че навремето, през 2007 г., сте приели графика за увеличение на акцизите в страната да е обвързано със ставките в ЕС, а не с доходите у нас?
– Акцизите в ЕС се определят на минимални ставки и няма никакъв друг вариант.Тогава ние договорихме най-дългите преходни периоди в ЕС. Абсурдно е да се говори за връзване на акцизите, особено на горивата, с доходите на българите. И тук е мястото да попитам какво направи Дянков за доходите на българите?
Политиката по доходите е приоритет на всяка страна, а у нас се оказа, че не е. Нещо повече, вдигането на акцизите на цигарите през 2010 г. с две стъпки наведнъж вдигна шоково цените на цигарите, което вместо да вкара много повече акцизи в хазната, вкара огромна контрабанда.
Какви са първите резултати от действието на Единното платежно нареждане?
– Пълен хаос. Фирмите и гражданите вече не знаят какво, колко и кому дължат. Те се разкарват при всеки превод до НАП, за да проверят имат ли стари неплатени сметки и дали превод за осигуровки няма да потъне в тях. Защото често забавяния или грешки от страна на плащащите или от страна на данъчните може да докара огромни главоболия в преводите на сляпо.
Това, заедно с премахването на авансовите плащания, създава огромен проблем и за бюджета, защото вече е налице една неритмичност на постъпленията. Тук ще напомня и за липсващите приходи от корпоративен данък. Никой вече не може да проследи за какво се прави даден превод. Администрацията се ориентира единствено по изтичащите срокове – за ДДС, за данък върху доходите, за осигуровки и т.н.
За или против сте финансовия омбудсман?
– Твърдо за. Такава фигура има в две трети от европейските страни. Той е човекът, който ще може да определи договора за един кредит например – дали е достатъчно ясен и прозрачен. Не може повече да продължава тази практика, при която няма яснота на условията през целия срок на кредита и длъжниците да не знаят как се формира лихвеният процент, за да следят логиката на неговите промени.
nbsp;
nbsp;
Отговорът на НАП
Националната агенция за приходите категорично отхвърля внушението, че В България има мораториум върху връщането на данъчен кредит. Данък добавена стойност в процедура по възстановяване с ревизия към края на февруари е на най-ниските си нива от пет-шест години насам. Задържаният ДДС е на ниво малко над 200 млн. лв., коментира Росен Бъчваров, говорител на приходната агенция.
