Омбудсманът на Република България Константин Пенчев сезира Конституционния съд за текста в чл.11 ал.5 на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. С него се дава право на държавата да облага авансово платените през 2012-а лихви, по депозити на граждани, чийто падеж е през 2013 година. Според Пенчев тази разпоредба противоречи на чл.4, ал.1 от конституцията, в който се казва, че Република България е правова държава. В искането на омбудсмана се посочва: С тази разпоредба (в Закона за данъка върху доходите на физическите лица) на практика се придава обратна сила на въведения от 1 януари 2013-а данък върху доходите от лихви по депозити на гражданите в случаите, когато съгласно условията на договора между търговската банка и лицето лихвата е изплатена предварително и доходът от депозита е получен преди влизането в сила на разпоредбите, въвеждащи новия данък. Според Константин Пенчев е недопустимо държавата да се намесва по този начин в едно съществуващо правоотношение между частни лица и да го преурежда в своя полза.
Омбудсманът смята, че проява на конституционните принципи за правова държава и законност в областта на данъчното право е правилото за неретроактивност на данъчната норма. Ще рече, че с въведените със закон нови данъци не могат да се облагат вече получени доходи. Пенчев аргументира това свое твърдение с мотивите на Решение №9 от 20 юни 1996 г. по Конституционно дело №9 от 1996 година. Той припомня и Решение №7 от 10 април 2001 г. по Конституционно дело №1 от 2001 година. В него Конституционния съд посочва, че когато: обратното действие на закон, който посяга на придобити права, не е мотивирано в полза на висш обществен интерес без изразена ясна воля за уреждане на последиците, то не може да бъде определено по друг начин, освен като експроприация.
Текстовете в чл.11 ал.5 на Закона за данъка върху доходите на физическите лица противоречат на принципа на правната сигурност, който е основен принцип и в правото на Европейския съюз, смята още Константин Пенчев. Съгласно този принцип лицата трябва да познават правните норми, за да могат да планират своите действия съобразно тези норми. Целта на принципа е гражданите да не бъдат поставени в положение на несигурност поради неизвестност или промяна на последиците на правните норми.
В Конституционния съд на тези аргументи на омбудсмана ще бъдат противопоставени мотивите на Министерството на финансите. Няма съмнение обаче, че събирането на данък върху доходите от авансово взети през 2012-а лихви по влоговете е облагане със задна дата. По тази тема обаче практиката на Конституционния съд не е еднозначна. Вярно е, че в цитираното от омбудсмана решение от 1996-а конституционните съдии казват: Проява на конституционните принципи за правова държава и законност в областта на данъчното право е правилото за неретроактивност на данъчната норма. Конституционният съд не е чужд на разбирането, че данъчният закон действа занапред, от влизането му в сила насетне. Нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения, трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят. Това важи и за годишните данъци, какъвто е данъкът върху сградите. Гражданите трябва да знаят предварително, преди настъпването на финансовата година, данъците и техния размер, които те ще плащат . Но няколко реда по-надолу те приемат за правилен текст в Закона за местните данъци и такси, който въвежда облагане със задна дата, защото отстранявал аномалии. Това е така, защото sect;14 ЗИДЗМДТ премахва неравностойното положение, в което бяха данъкоплатците – едни от тях да платят данъка въз основа на едни данъчни оценки, а другите – въз основа на други оценки, пише в становището на Конституционния съд по дело ‘b99 от 1996-а.
Ако Конституционният съд приеме искането на омбудсмана , облагането на авансово платените през 2012-а лихви да бъде обявено за противоконституционно, могат да възникнат т. нар. аномалии. Причината е, че такъв данък вече се събира от банките и постъпва в бюджета. Само за януари приходите от данъка върху лихвите по депозитите на граждани е 8.6 млн. лева. И част от тези приходи са от облагане на авансово платени през 2012-а лихви.
През следващите два-три месеца, докато излезе решението на Конституционния съд, по искането на омбудсмана, ще бъдат събрани още данъци върху лихвите, в това число и върху авансово платени през 2012-а. Какво става с тези пари от данъци, ако Конституционният съд обяви облагането на авансово платените лихви за противоконституционно. Бюджетът ги връща на банките? Но той не знае кои лихви са авансово платени и кои не. Банките пускат специални справки и искат от бюджета да им възстанови определена сума (колкото са данъците върху авансово платени лихви)? Но нали трябва да представят документи пред хазната, че еди колко си пари са по депозити с лихви платени през 2012-а? Това няма ли да доведе до разкриване на банкова тайна? Някои юристи обаче твърдят, че решенията на Конституционния съд важат единствено за случаи, настъпили след датата на вземане на решение. Ако това е вярно, всички, на които вече им е събран данък върху авансово платените през 2012-а лихви по депозити, ще пият по една студена вода. И стигаме до казуса от 1996-а за неравнопоставеност и аномалии.
