Усетихте ли го? За натрапчивото му отсъствие става дума… Сутрин ставаш, пускаш си телевизора, прехвърляш всичките канали, където преди той шестваше 24/7… но него го няма. Отваряш вестниците, преглеждаш с лупа всички страници… отново нищо. Единствено архивни снимки свидетелстват, че някога той натрапчиво, но и славно е присъствал по земите ни.
Беше време, в което упреквахме Бойко Борисов, че тече и от мивката. Сега сме недоволни, че хич го няма. Ясно е, няма угодия. Но всички бяха дотолкова свикнали с обширното място, което той заемаше в медиите, че когато слонът стана и напусна стаята, зейна празнина като Сахара. Не че трябва да се търси заместител – хич даже. Само че онова, с което вече започна да се пълни вакуумът, май не е много по-добро.
В последно време голяма част от медиите подхванаха вълната от самозапалвания и жонглират по опасен начин с нея. Темата безспорно заслужава сериозен дебат и отразяване, защото е симптоматична за живота в България. Само че, както забеляза и СЕМ, е нужно особено внимание, за да не се увеличат тези случаи. Жена от Русенско вече използва камерите, за да заплаши, че ще се самозапали, ако Дунава прелее и отново унищожи реколтата й – проблем, който можел да се разреши с възстановяването на преливниците в селото. Бургазлия пък обеща, че ще си направи харакири. А последно някои сайтове показаха как осъден бизнесмен си реже пръст – никой вече не обръщал внимание на самозапалванията, аргументира се той. След това и едно от най-гледаните тв шоута го излъчи.
Новият кабинет може да запълни само една нищожна част от пространството, което Бойко Борисов заемаше. Още повече че и Марин Райков рядко дава интервюта (засега). Зад маската на образоваността, приемствеността и дипломатичността на служебното правителство обаче прозира и тайното послание на предишното: Пари няма – яжте ни…пастите. Е, има и едно ново: Ясно е, че не можем да направим много, така че оставете ни на спокойствие. И без това сме само за малко. Едно от смислените неща, които направи премиерът Райков – да призове за повече солидарност от страна на индустриалците – бързо потъна в потока от безсмислени новини и коментари. Излиза, че макар и министър-председател, той, освен да призове, явно не може да направи кой знае колко повече.
Но да се върнем на Бойко Борисов. Човек почва да се пита – на кого се дължеше свръхприсъствието му във вестници и телевизии? Дали на самия него заради неутолимата му жажда да се показва и да се кипри? Или пък на медиите с тяхната постоянна нужда да се фокусират върху необичайното, извънгабаритното – онова, което се намира на границата на приемливото или извън нея, за да се закове вниманието на публиката за по-дълго време?
