Бившият министър на финансите Симеон Дянков е поработил упорито, за да се свали от поста. С писмото си до еврокомисаря Оли Рен, което вбеси експремиера Бойко Борисов и той поиска оставката му, Дянков не само е скандализирал Брюксел с невежество и надменност, но е поставил на карта и авторитета на страната ни. Това коментират банкери и финансисти, запознати с практиката на международните финансови институции. Обезумял от финансово стабилното безпаричие, ексфинансист №1 с крайно недипломатичен тон застрелял между очите еврокомисаря Рен. Защото вноската ни за МВФ, от която той толкова се притеснил и заради която е поставял условия на Брюксел, нито е належаща, нито в обозримо бъдеще ще бъде поискана. В края на февруари БАНКЕРЪ писа по въпроса в статията Гаф с ЕС взема главата на Дянков. Сега продължаваме темата с нови разкрития.
Първо потърсихме мнението на Министерството на финансите. От там коментираха специално за БАНКЕРЪ следното: Съгласно разпоредбите на Учредителния договор на МВФ всяка държава член е длъжна да изплати увеличението на квотата си в рамките на тридесет дни, започващи от датата, на която тя е уведомила Фонда за своето съгласие за увеличението, или от датата, на която МВФ е уведомил писмено всички държави членки, че са изпълнени условията за влизане в сила на увеличението на квотите, в зависимост от това коя от двете дати е по-късната.
Условията за влизане в сила на увеличението на квотите са три, като досега не е изпълнено само едно. А именно промяната на Учредителния договор на МВФ, свързана с реформата на Борда на изпълнителните директори. Това трябва да стане с мнозинство от 85% от гласовете на страните членки. Към 11 март 2013 г. 148 държави членки на МВФ, притежаващи 77.42% от общото право на глас, са приели предложеното изменение. След влизане в сила на увеличението на квотите Финансовият департамент на МВФ ще изпрати Искане за плащане на увеличението до всяка държава членка.
Потърсихме за обяснение и водещ централен банкер. Попитахме го каква конкретно е пречката да се довърши процедурата по изплащането на увеличените квоти в МВФ. Като си платят САЩ, веднага наред сме ние, засмя се той. И коментира, че отлагането се дължи на американците, които не желаят да ратифицират споразумението, както вече направиха страните от ЕС. А задокеанският партньор държи около 17% от капитала на Фонда. Настроенията във Вашингтон засега са крайно негативни по отношение на ратификацията, така че избухването на Дянков може би е било повлияно от последната му визита там.
Тук нека припомним какво се случи. След като Дянков докладва на комисар Рен, на 25 юли 2012 г. Народното събрание е гласувало закон, ратифициращ предложените поправки в клаузите на споразумението с Международния валутен фонд и Фондът е бил известен за тяхното приемане на 21 август 2012 година.
По-любопитното е, че Дянков си е позволил да поучава Рен какво да се прави с парите от вноската ни. …Бихме искали да получим гаранции, че допълнителните финансови ресурси ще бъдат използвани в помощ на ориентирани към реформи правителства, написал Дянков. По думите му България ще трябва да внесе в МВФ квота, равна на половината от трудно постигнатия чрез реформи финансов дефицит на страната. Затова България настоява за по-пълно ангажиране с управлението на Фонда. Няма лошо. Както се казва в Библията, Поискай, за да ти се даде. Накрая на писмото обаче, вместо очакваното уверение, че ще платим квотата си, Рен прочита, че ще си помислим до пролетта. Вярваме, че тези дискусии могат да се състоят доста преди пролетната среща на Световната банка и Международния валутен фонд и ще ви информираме надлежно за резултата, написа Дянков.
Големият проблем, сега става ясно, се свежда до некомпетентност. Дянков не си е давал сметка, че плащанията към МВФ всъщност са инвестиция, а не разход за държавата, както той смята, видно от писмото му до еврокомисаря Оли Рен. Това обяснява централният банкер. Вноските ни в МВФ са инвестиция, защото се олихвяват. Нещо повече, след като сме изрядни платци, можем да ползваме нисколихвено краткосрочно финансиране по всяко време без официални предпазни или стенд бай споразумения. Стига само да докажем, че не става въпрос за решаване на структурни проблеми, а за кратковременен недостиг на средства, добави още нашият коментатор от БНБ.
