Хубаво е, че служебният финансов министър Калин Христов започна да разгонва калинките на Дянков, които бяха полазили и накацали различни подведомствени структури на финансовото министерство. Още с встъпването си в длъжност Христов обяви, че ще гарантира институционалната стабилност и че хората, които работят в министерството и агенциите му, нямат причини да се притесняват. И съм сигурен, че ще изпълни обещанието си, но само спрямо работещите. За калинките това не би трябвало да се отнася. В това число и за онези, които са Българска банка за развитие.
В тази връзка е резонно да попитам Дянков какво стана с грандиозните планове за управление на подопечната му допреди месец (21 февруари) кредитна институция. Какви точно резултати постигна през последните две години? Видно е, че незадоволителната работа на тази банка – със специален мандат, се дължи предимно на типичните за управлението на ГЕРБ и в частност на Дянков калинки. Новосъздаденият при управлението на ГЕРБ термин калинка отдавна надхвърли първоначалното си съдържание – хора без никакъв образователен и професионален ценз. На финала на това управление терминът вече се отнасяше и за хора с ценз, готови да изпълняват всякакви политически поръчки в разрез с всякакви норми на морал и етика. Какъв е тогава смисълът от професионален мениджмънт на тази институция, ако той е доминиран от поставените от Дянков калинки в надзорния съвет и в управителния съвет на банката? Опитите на бившия финансов министър да управлява ад хок и тази институция, без да има визия и конкретна политика, не доведоха до никакви резултати. Нещо повече, грозни и срамни са тенденциите на бизнес поведението тип кукувица в полза на приближени икономически интереси, които искат подобно на тези птици да снасят своите яйца в чужди гнезда.
ББР не е единствената институция, където Дянков безпардонно се месеше със стила на диктатор. Но опитите му наложи тотален контрол върху независими комисии и регулатори чрез Закона за държавния служител бяха в открит сблъсък с принципите на работа на такива институции. Те трябва да работят и да провеждат своите политики като независими органи, където Министерският съвет и Дянков в частност не могат да имат директни механизми за вмешателство и диктат, налагайки кадрови и бюджетни решения. Това бе ярко отстъпление от европейската практика и постави непреодолими спънки пред тези независими (на теория) органи да се развиват в положителна насока и да достигат необходимото си ниво на авторитет и професионализъм – посока, в която усилено се вървеше в периода преди управлението на ГЕРБ и на Дянков като вицепремиер и финансов министър.
Крайните резултати от управлението на Дянков са видни – силно влошена фискална позиция, стагнираща икономика, огромен спад в заетостта – над 400 000 перманентно загубени работни места, липса на среда за насърчаване на икономическата активност, за инвестициите, за кредитирането на бизнеса – и най-вече на малкия и средния бизнес.
За изминалите четири години станахме свидетели на лутане, безидейност и експерименти без реални резултати, без дефинирани политики или посока на развитие във финансовото управление на държавата. В България бе създадена икономическа среда на нестабилност и непредвидимост, което е тежка котва за икономическия ръст и за заетостта на работоспособното население и води единствено и само до непрекъснато влошаване на фискалната позиция и увеличава бедността на гражданите.
Лутането бе най-ясно изразено в липсата на политики в данъчното облагане. В началото на мандата на Дянков като финансов министър минахме през периоди на намаление на осигурителната тежест и възстановяването на осигурителната тежест в изключително кратък период от време. Трябваше да очакваме намаление на ДДС, а след това излезе, че трябва да сме благодарни, че ДДС не е увеличен.
Рязкото спиране на бюджетните разплащания към бизнеса през 2009 г. доведе до срив в икономиката, перманентна загуба на работни места и неизпълнение на бюджета за годината. Резултатът от тези действия бе нулев, тъй като в Европа бюджетите на държавите членки се анализират на начислена основа, а не на касова, както Дянков се опита да ни убеди през 2009-а. Учудващо е, че бившият вече финансов министър не успя да научи този урок за повече от три години и отново Европа бе виновна за липсата на декемврийски надбавки за пенсионерите. Твърдение, което само успя да породи поредния скандал между България и Европейската комисия и донесе нови негативи на българските граждани.
Изля се и словесен водопад по повод плоския данък и плюсовете и минусите му в сравнение с прогресивното облагане. Така и не разбрах каква позиция всъщност защити Дянков и какви (без)действия произтекоха от това.
Хаосът, сътворен на енергийните пазари, в това число и за зелената енергия от подопечното на Дянков, като вицепремиер, икономическо министерство е тежък симптом на всички проблеми в (липсата) на политики за финансово управление и насърчение на икономическата активност.
Дянков бе смел и в твърденията си за невъзможен фалит на България – дума, чиято употреба в случая е твърде фриволна и неподходяща. Но дори ако може да се споменат България и фалит в един контекст, то през последните четири години с некомпетентността си Дянков скъси дистанцията до подобна възможност пред България. Няма съмнение, че той изкара мандата си на база наследството, което получи от предшественика си. Както обичаше да цитира началникът му Борисов: Когато числата говорят, и боговете мълчат. Редно е и Дянков да замълчи. И не само това, но и да прецени дали водопадите от думи, които изля през последните четири години, бяха превърнати в действия и политики.
Сега вече е лесно да се направи равносметката, след като Дянков бе натирен от свои и чужди. Но основният въпрос остава без отговор, а именно кой го доведе, кой го остави без контрол и кой го търпя толкова време на този ключов за страната пост?
