БНБ ще направи своята традиционна вноска в държавния бюджетпрез април. За 2013-а тя ще е около 100 млн. лева. Точната сума ще стане ясна в деня, в който ще излезе отчетът на Централната банка за 2012-а, защото вноската е резултат от годишните приходи и разходи на управление Емисионно.
Много по-важно за финансовата стабилност на държавата обаче е не какви пари вкарва Централната банка в бюджета, а как и
къде влага валутния резерв на държавата
За една година той е нараснал с 2.71 млрд. лв., или с 1.39 млрд. евро. В края на март 2013-а общият му размер е 27.07 млрд. лв., или 13.84 млрд. евро. Това се вижда от последните данни на управление Емисионно на БНБ.
По-голямата част – 1.7 млрд. лв., от този ръст идва от увеличението на парите на търговските банки по сметките им в БНБ. Други 600 млн. лв. се дължат на по-високите постъпления в БНБ от различни депозанти, които не са бюджетни структури – например Фонда за гарантиране на влоговете. Парите в управление Емисионно, получени от този ръст, националната банка е инвестирала в държавни и държавно гарантирани ценни книжа с възможно най-ниска степен на риск.
Всъщност именно активите в баланса на управление Емисионно са валутният резерв на държавата. Споменаваме този известен факт, защото вземанията и задълженията на това управление представляват финансовото отражение на онова, което българското общество, политиците и икономистите наричат Валутен борд. Размерът на валутния резерв е пряко зависим от задълженията на управление Емисионно. Както БАНКЕРЪ многократно е писал, става дума за банкнотите и монетите в обращение, вземанията на банките от БНБ, вземанията на правителството (фискалния резерв) и депозита на управление Банково 5.96 млрд. лева. Общият размер на тези средства трябва да е най-малко 100% покрит с валутни активи – пари на каса и по депозити, чуждестранни ценни книжа и злато. Стойността на тези активи се преизчислява по фиксирания курс – 1 евро за 1.95583 лева.
Валутният резерв се инвестира по много строги правила, чиято рамка е описана в Закона за БНБ, за да бъде избегнат
рискът от пазарни загуби
nbsp;
– например рязка обезценка на ценните книжа на една държава. Резервът може да бъде влаган в депозити в банки и в ценни книжа на страни, чийто кредитен рейтинг е минимум Aплюс.
В Закона за БНБ е предвиден специален механизъм, който намалява опасността от загуби от курсови разлики заради промяната на котировките на чуждестранни валути, като например долара спрямо еврото. Той предвижда левовата равностойност на резервите, инвестирани във валути, различни от еврото, да не превишава с повече от 2% задълженията на БНБ, деноминирани в съответните валути. С други думи, ако управление Емисионно на БНБ има дългове за 10 млн. щ. долара, активите й в щатска валута не могат да са над 10.2 млн. щ. долара. Същото се отнася за швейцарските франкове, британските паунди и други конвертируеми валути. Изключение от това правило се прави единствено за специалните права на тираж (валутата на МВФ) и за монетарното злато.
Разликите от преоценка на златото на БНБ, които се получават вследствие на движението на цената на метала на международните пазари, пък не се включват във формирането на финансовия й резултат, ако няма физическа покупка или продажба. Те се отнасят към резервните фондове на БНБ.
Оперативното управление
на валутния резерв се извършва при спазването на строга политика, която се преразглежда на всеки три месеца от инвестиционния комитет на банката. Той определя лимитите за всеки от финансовите инструменти на отделните държави, в които могат да се влагат парите на управление Емисионно. Така например преди кризата БНБ купуваше държавни ценни книжа на Германия, Испания, Италия, Португалия и други страни от еврозоната, както и общински облигации от европейски страни, обезпечени с държавна гаранция. Още преди края на 2009-а обаче лимитите за Испания, Италия, Португалия и други рискови държави бяха силно намалени, а някои дори отменени, така че БНБ не понесе загуба от тяхната обезценка.
Основните активи, в които в момента (към края на март 2013-а) е вложен валутният резерв, са германски и холандски държавни ценни книжа, като почти 100% от резерва е инвестиран в евро. Има малки по обем депозити в долари, чиято обща левова равностойност е около 100 млн. лева. Те се поддържат заради плащанията, които българската държава прави в щатска валута, най-вече към финансовите институции от групата на Световната банка. Така че валутният резерв е максимално застрахован от гледна точка на риск от фалит на държави или от рязка обезценка на ценните им книжа.
Ликвидността е гарантирана
от политиката парите да се влагат предимно в инструменти, чийто падеж е за срок до една година. Почти всички депозити на управление Емисионно – общо 2.78 млрд. евро, са със срок на изплащане до шест месеца. Същото се отнася и поне за половината – 4.73 млрд. евро – от инвестициите в чуждестранни държавни ценни книжа. Разбира се, БНБ инвестира и в десетгодишни германски облигации, но в повечето случаи прави това, когато до падежа им остава не повече от една година. Ясно е, че подобна политика води до ниски приходи за Централната банка, защото доходността по сигурните финансови инструменти в Европа е под половин процент годишно. За сметка на това обаче Централната банка може по всяко време да осигури необходимите средства, ако населението започне масово да обръща левове в евро, ако банките се нуждаят от ликвидност или ако на правителството му се наложи да плаща извънредни разходи – като тези по земеделските субсидии през февруари. Именно тази висока ликвидност гарантира стабилността на валутния борд и на цялата финансова система в страната.
Специално за банките ликвидността на валутния резерв е от голямо значение, защото от нея зависи достъпът им до бързооборотни средства, които те държат по сметки в БНБ. Става дума за около 6.8 млрд. лв., които се водят в графата Задължения към банки в управление Емисионно. Всъщност това е вторият по големина пасив на управлението след банкнотите и монетите в обращение. По-голямата част – близо 6.3 млрд. лв., от парите на банките по сметките им в БНБ са т. нар. минимални задължителни резерви, които са 10% от депозитите на гражданите и фирмите и 5% за привлечените средства от чужбина.
При сега съществуващите нормативни регулации – Наредба №21 на БНБ,
всяка банка може да ползва безлихвено до 50%
от своите минимални резерви, като след това трябва да ги възстанови. При евентуална паника сред вложителите БНБ има правото да намали по своя преценка размера на тези минимални резерви. Например, ако ги свие двойно, при сегашната база на привлечените средства в кредитните институции ще се влее допълнителен свеж ресурс от над 3 млрд. лева. Появяването на подобна ликвидност на пазара би успокоило притесненията на вложителите. Тези пари ще се прибавят към онези 8.9 млрд. лв., с които банките разполагат на депозит във финансови институции, и цялата тази маса от средства в рамките на две-три седмици ще се излее като касова наличност в клоновете и банкоматите.
Валутният резерв покрива и още едно важно задължение на управление Емисионно. Става дума за
депозита на Фонда за гарантиране на влоговете
в БНБ. Към края на март общият му размер е малко над 900 млн. лева. Останалите средства – близо 700 млн. лв., фондът е инвестирал в български държавни ценни книжа. Политиката на нисък риск и висока ликвидност, която провежда управление Емисионно при управление на валутния резерв, позволява по всяко време тези пари да бъдат преведени на фонда, за да може при необходимост той да посрещне ангажиментите си за изплащане на влоговете (до гарантирания по закон размер от 196 хил. лв.) на граждани и фирми във фалирали банки.
Разбира се, поддържането на нисък риск и висока ликвидност на валутния резерв има и недостатък. И това е ниската доходност. Тя води до намаляване на превишението на приходите над разходите, които БНБ отчита всяка година. Тази разлика всяка година Централната банка внася в държавния бюджет. Но пълненето на хазната не е задължение на БНБ. Тя прави вноската само ако й останат пари след заделянето на необходимите резерви по всички видове рискове – кредитен, лихвен, оперативен, пазарен и т.н. Всъщност за БНБ и за финансовата стабилност на държавата е много по-важно да поддържа сегашната ликвидност на валутния резерв, отколкото да налее в хазната 10 млн. или 20 млн. лв. повече.
