Неизвестността около водачите на партийните листи беше повдигната през седмицата, след като повечето големи политически сили оповестиха кои ще заемат първите места. Без изненади ГЕРБ заложи на кабинета Борисов – общо девет негови членове (двама от тях – заместник-министри) ще бъдат водачи в избирателните райони. Социалистите този път поставиха основен фокус върху разнообразието. След като поосвежиха лидерите на кандидат-депутатските си редици, те включиха по-надолу в избираемата зона на листите и пъстри личности като издателя Мартин Захариев и психолога Христо Монов. Избирателите на ДПС най-вероятно за пръв път няма да могат да гласуват за Ахмед Доган, Юнал Лютви и Ремзи Осман, тъй като се очаква тримата да се откажат от надпреварата за събранието. Движение България на гражданите очаквано нареди на първите места учредителите си и хората около ръководството, ядосвайки местни координатори.
Освен Бойко Борисов и Цветан Цветанов, които водят по две листи на ГЕРБ, от кабинета Борисов имаха честта да бъдат отличени с водаческо място още Тотю Младенов, Томислав Дончев, Делян Добрев, Ивайло Московски и Лиляна Павлова. Към тях трябва да прибавим и двама екс заместник-министри – на финансите Владислав Горанов и на околната среда Ивелина Василева. Направи впечатление третото място на бившия здравен министър Десислава Атанасова в Русе. При все че се очакваше тя да е водач, вероятно цялостните й заслуги не са били оценени подобаващо от изпълнителната комисия на партията. ГЕРБ си спечелиха критики заради поставянето като за водач на листата в Шумен на бившия шеф на областната дирекция на МВР Любомир Христов.
Когото и да сложат бившите управляващи по-долу в листите си, съмнително е, че ще успеят да излъчат различни политически сигнали. За тях вероятно би било здравословно да постоят малко в опозиция, но това би довело и до отдръпване на част от членовете и привържениците им. Доминиращата
политическа култура на подчинение
в редиците на ГЕРБ ще се промени трудно. Все още не изглежда и особено възможно те да овладеят авторитаризма си, за да могат да участват с други партньори в някаква относително равнопоставена управленска формула.
Хората на Борисов успяха да се опазят от разцеплението, типично за десните партии, но с цената на безличието. С малки изключения парламентарната им група остана почти неразпознаваема. Обикновено, когато един човек заема определена длъжност повече от две-три години, той се специализира в нея. Единици обаче са онези, които успяха да се оформят като политици. Повечето присъстваха като бледа сянка на волята на партийния лидер, без собствено поведение, нежели идеи. Най-куриозното беше, че дори и квесторите, и репортерите в Народното събрание не успяха да запомнят имената на огромната част от 117-те народни представители.
БСП положи усилия да отговори на очакванията на протестиращите, изпращайки
във временен запас
част от парламентарните си ветерани и включвайки в листите си хора, които не са се занимавали професионално с политика. Сред новите попълнения е бившият издател на Плейбой Мартин Захариев, който започва да се изявява като журналист още преди 1989 г. във в. Ритъм. Решението той да бъде поканен е интересно, тъй като с присъствието си в медийното пространство досега не се е отличавал с особено силни социални послания. Преди време той участва в учредяването на ГОРД на Слави Бинев, а още по-отдавна – през 2005 г. беше член на инициативния комитет, който издигна Бойко Борисов за кмет на София.
В гражданската квота в Бургас ще се включи и психологът Христо Монов, който по времето на тройната коалиция беше шеф на Държавната агенция за закрила на детето. Освен тях на избираеми места влиза и Георги Терзийски, който пападна в 41-вото Народно събрание с листата на РЗС, но после напусна и декларира субсидията си към левицата. Други граждански лица на столетницата са заместник-председателят на КРИБ Петър Кънев, председателят на Съюза на писателите Николай Петев, икономистът Петър Чобанов и изпълнителният директор на болница Шейново Таня Андреева.
В сряда Георги Първанов коментира гражданската квота с думите, че е очаквал лидери, а е
видял само интересни имена
Той порица Станишев, че е изгонил хората, застанали зад бившия президент в лидерската битка за партията. До избираемите места в листите на Коалиция за България не са се добрали и двете ромски организации – Евророма на Цветелин Кънчев и Рома на Тома Томов, както и Движението за социален хуманизъм на Александър Радославов.
По-логично беше ремонтът в редиците на столетницата да стане преди има-няма четири години – след загубата на парламентарните избори. Вместо това Сергей Станишев укрепи позициите си, барикадирайки се в ръководството с верни хора. След като успя да неутрализира Георги Първанов и да събере достатъчно подписи за първия демократичен референдум, той триумфално застана начело на ПЕС, което освен овации му спечели и бетониране начело на БСП. Големият успех всъщност задълбочи лидерския проблем на левицата.
Иначе движението също като социалистите управлява до 2009 г., но, за разлика от тях, успя да получи сериозен ръст на доверието на прпарламентарните избори през 2009 г. – с над 120 хил. гласа повече от вота през 2005 година. Предстои да се види дали обаче заявката им за спечелването на 800 хил. гласа на изборите е реалистична. Ако това стане, от балансьор и малък партньор ДПС ще се превърне в
една от големите партии
Оттеглянето на Ахмед Доган от ръководството на партията отвори прозорците за повече свеж въздух, но Лютви Местан тепърва ще трябва да опровергава опасенията, че е сянка на своя предшественик. Впрочем ходът на Доган, формален или не, беше необходим нетолкова за привличане на повече гласове, колкото за увеличаване на броя на хората, които приемат движението с по-малко резерви.
Съмнително е, че Народна партия Свобода и достойнство на Корман Исмаилов и Касим Дал, която направи коалиция с НДСВ, ще успее да застраши монопола на движението в смесените региони. Засега всички подобни опити са се проваляли. На основния тест преди парламентарните избори – президентския вот през 2011 г. – подкрепената от Касим Дал Мария Капон получи малко над 30 хил. гласа – крайно недостатъчно, за да се прогнозира, че сега Дал ще се доближи до 4-процентната бариера. Социологическите проучвания не вещаят особено голяма подкрепа и за партньорите им от НДСВ.
Партията на Кунева не учуди с първите места в листите си. Координаторите в Сливен и Пловдив-област, които напуснаха с апломб, явно са си мислели, че Движение България на гражданите няма да решава подредбата на листите си централизирано и ще се съобрази с претенциите на активистите по места. Всъщност обаче във всички големи български партии последната дума има ръководството. Остава въпросът обаче защо в регионите не е имало яснота кои са лидерите. И не е ли имало, всъщност… Иначе, както стана известно, в София Меглена Кунева се изправя срещу Ивайло Московски и Желю Бойчев, а в Русе – срещу Пламен Нунев и Янаки Стоилов. Останалите двама, които ще водят на две места, са Прошко Прошков и Найден Зеленогорски. Първият в софийския 24-и МИР и в Добрич, вторият – в Плевен и в столичния 25-и МИР. Даниел Вълчев е първи във Варна, Калин Томов – в Пловдив – град, Петър Николов – във Велико Търново, Тома Биков – в Бургас, а Нено Димов – в Сливен.
След разтрогването на предизборния брак с Веселин Марешки Яне Янев е възприел мотото: И сам воинът е воин. Лидерът на РЗС ще води листата на партията си в гр. Сандански, Пламен Цветков – тази в Русе, а в Перник вероятно пръв ще е 24-годишният Давид Бонев.
Все още не може да се каже със сигурност дали някоя парламентарно представена партия е успяла в последните четири години да спечели повече подкрепа от 2009 година. Ако трябва да характеризираме разпусналото се 41-во Народно събрание с една единствена думичка, то тя определено би била безлично. Независимо дали в следващото ще влязат представители на движенията на протестиращите, има реални шансове то да бъде малко по-различно. Не заради неустоимия блясък на партийни листи, а просто защото последният парламент постави летвата безобразно ниско.
