Дни преди да сдаде поста бившият земеделски министър Мирослав Найденов гордо обяви, че оставя селскостопанския сектор без напрежение в него, хамбарите са пълни, пшеницата според него била два пъти повече от миналата година, а субсидиите за земеделските производители са осигурени. Оставало само страната ни да се възползва от отпуснатите допълнително 2.4 млрд. евро, с които парите за българското земеделие в периода 2014-2020-а достигнали колосалната сума от 7.5 млрд. евро. Така очертаната картина изглеждаше повече от оптимистична. Но – без никаква изненада
се оказа тотално невярна
И тук отново се изкушаваме да споменем, че пророчествата ни за ефекта от редица безумни решения на бившия аграрен началник се оказаха верни. Неслучайно определихме Найденов за министър на обещанията. Та и на изпроводяк стана ясно, че между думите му и истинското положение в сектора разликата е, меко казано, значителна.
Тези дни мъглата около случващото се през последните години в земеделието ни започна да се вдига, а служебният министър проф. Иван Станков констатира, че на практика изобщо нямаме разработена аграрна политика. Нямало нито стратегия, нито утвърдени конкретни мерки, което пък гарантирало, че земеделието ни не само години наред е било в състояние на продължаващ хаос, а направо се е сривало. Оказва се, че извън сговорчивостта на бившия министър Найденов при контактите му с част от браншовиците в животновъдния бранш (които засвидетелстваха почитта си към него преди месец, когато дори докараха живи прасета пред Народното събрание), броят на животните у нас всъщност катастрофално е намалял. Продуктивността им е изключително ниска, а модернизираните ферми – крайно недостатъчни.
Към дъното се спуска стремително
и кривата, изразяваща състоянието при производителите на плодове и зеленчуци. Според проф. Станков през всички тези години земеделието ни не само не се е задържало на повърхността, а е слизало надолу и сега е в най-ниската точка на развитие и на най-ниското ниво на производство.
И това са констатации, направени само на първо четене, тъй като проф. Станков беше категоричен, че все още не е наясно какво му е завещал предшественикът му Найденов, тъй като не е сколасал да ревизира прецизно полученото наследство.
Междувременно самият Найденов вече стана клиент на прокуратурата, както и в. БАНКЕРЪ писа. По този повод служебният агроминистър призна, че този факт не само не го притеснява, но самият той бил с изострено внимание по отношение на недобросъвестни хора около себе си. Затова се е зарекъл да не подписва нищо с лека ръка.
Тази седмица професорът заяви, че е изискал доклади от назначените от предшественика си агроаташета в Германия и Франция Петя Стилянова и Веселина Евдокимова и съветника по земеделска политика в Брюксел Светослав Симеонов, тъй като самият той не бил наясно какво всъщност са свършили те за България и колко струват на бюджета на страната ни. Обосновано искане на фона на мълвата, че размерът на издръжката им достигала 120 000 евро годишно.
В стремежа си да оправи кашите във ведомството служебният министър обясни, че в момента се опитва да се справи с проблема със западналото зеленчукопроизводство и търси начин то да бъде стимулирано. За тази цел до средата на месеца ще бъдат отпуснати 15 млн. лв. за работещите в този сектор.
Председателят на Националната асоциация на животновъдите в България Бойко Синапов пък поиска спешно да бъде изготвена стратегия за развитието на сектора в планинските и полупланинските райони. В противен случай той обяви, че фермерите, които са доказали, че умеят да извоюват всяка своя победа, няма да се поколебаят да го направят отново. Той определи състоянието на отрасъла като пълен разпад…. Синапов и колегите му алармираха министър Станков за спешната нужда от правила и дългосрочно планиране, изразиха и тревогата си от безразборното предоставяне на мери и пасища на хора, които не се занимават с отглеждане на животни. Тази практика Синапов определи като
пладнешки грабеж на европейски средства
и поиска тя да бъде прекратена, особено в планинските райони.
В тази връзка проф. Станков обеща, че една от първите задачи, с която ще се заеме новият ръководен екип в министерството, е разработване именно на стратегии за развитие на планинското животновъдство, тютюнопроизводство и билкарството.
Що се отнася до хвалбата на бившия агроминистър за пълните хамбари и очакванията за добра реколта, те също се оказали доста надут балон. Точно за обратното сигнализирали новия земеделски началник специалистите, работещи по места. Състоянието на есенните посеви било далеч от определението добро, имало и сериозни проблеми със сеитбата заради влошените метеорологични условия. Нещо повече, специалистите в бранша не само не споделяли оптимизма на предишния си началник, но прогнозирали, че зърнената реколта ще бъде по-слаба, отколкото е била през предишната година. Това опасение, според проф. Станков, далеч не било неоснователно. Той смята, че на този етап цените на зърното са крайно неблагоприятни, но според него търсенето ще бъде по-голямо и се очаква те да достигнат нормалните си стойности.
Друг проблем, който излезе наяве тези дни, но който още преди година излезе на страниците на в. БАНКЕРЪ, е състоянието на Напоителни системи – структура, отдавна оставена без контрол. Той също трябва да бъде решен много бързо, тъй като в противен случай добрите намерения и на този министър за съживяване на зеленчукопроизводството и на овощарството биха останали добри пожелания.
Единствената свежа новина по темата от седмицата дойде със съобщенията, че в Държавен фонд Земеделие са били одобрени горски проекти по пет мерки от Програмата за развитие на селските райони, чиито
бенефициенти ще получат над 4.2 млн. лв.
от Програмата за селските райони.
В разплащателната агенция очевидно са се разработили ударно и там саразгледани 18 инвестиционни предложения по програмата. От тях 15са по горските мерки 223 Първоначално залесяване на неземеделски земи и 226 Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности, които ще бъдат финансирани с 4 249 099 лева.
Три общини планират да залесят терени с широколистна растителност. Субсидиите са от бюджета на мярка 223 и възлизат на 902 128 лева. Ще бъдат отпуснати и 3 346 971 лв. от бюджета на мярка 226 за 12 проекта. Общините Несебър, Приморско, Криводол и Копривщица ще изградят водоизточници и наблюдателни кули, ще купят и оборудване за противопожарни депа. Държавното ловно стопанство Граматиково и община Казанлък също ще оборудват противопожарни депа. Община Ракитово ще изгради противопожарна кула, а Държавното горско стопанство Ракитово ще създаде водоизточник и наблюдателни кули и ще купи преносими пръскачи за вода, радиостанции, противопожарни облекла, противопожарни каски и др. ДГС Чирпан планира да почисти площите в гори, пострадали от пожари, и да ги презалеси с широколистни култури. Община Чирпан ще изгради противопожарна кула с локаторна станция. Лесотехническият университет в община Велинград също спечели финансиране – за създаване на система за откриване на горските пожари и мониторинг на околната среда в учебно-опитното горско стопанство Г. Аврамов в село Юндола. Със средствата по проекта ще бъде създадена и оборудвана кула за пожаронаблюдение. Проектът на община Маджарово е за изграждането на горски път, на лесокултурни прегради, минерализовани ивици и противопожарни депа и за купуването на защитни облекла, каски и ръкавици.
Дали обаче този темп на усвояване на евросубсидиите ще продължи, или след скандалите около бившия агроминистър Европа отново ще започне да ни гледа под лупа, остава да разберем.
nbsp;
nbsp;
Агроаташета
Един от основните свидетели в разследването срещу бившия земеделски министър Мирослав Найденов – бившият шеф на фонд Земеделие Светослав Симеонов, за когото се твърди, че през 2010-а Найденов му предлага подкуп от 200 хил. лв., за да възстанови неправомерно ДДС на две фирми, беше възнаграден с такъв апетитен пост – аташе по земеделието в Брюксел. От Министерството на земеделието и храните официално съобщиха пред наш репортер, че Симеонов не е аташе, а секретар в Постоянното представителство на България в Европейския съюз и издръжката му осигурява не министерството, а се плаща от бюджета на фонд Земеделие.
Найденов назначи и две земеделски аташета. В Париж бе изпратена Веселина Евдокимова, която ръководеше дирекцията Връзки с обществеността и протокол в Министерството на земеделието и храните (тя е бивш пиар на екссоциалната министърка Емилия Масларова), а в Берлин – Петя Стелиянова, която пък бе шеф на отдел Международни отношения в агроведомството.
Говори се, че Найденов е имал намерение да уреди с подобни постове и още свои приближени като аташета, примерно в Лондон и в Москва, но не сколаса да свърши тази работа.
Макар че до този момент няма официална информация колко харчи хазната за агропредставителите ни в чужбина, според думите на ексминистър Найденов отпреди години сумата е около 5000 евро на човек. Инак самата заплата не е висока – около 700 лв., но аташетата вземат командировъчни, които са по 35 евро на ден, или 1050 евро на месец. Отделно са и разходите за хотел, които в Брюксел са до 130 евро на ден, или 3900 евро на месец.
