Реакциите на някои основни централни банки за овладяване на рисковете за икономическия ръст бяха движеща сила на пазарите на държавен дълг през изминалата седмица. След заседанията на бордовете на ЕЦБ, Банк ъф Инглънд и на Японската централна банка основните изводи бяха, че монетарните институции ще запазят и ще продължат политиката на ниски лихви и за вливане на ликвидност на пазарите, докато се появят ясни знаци за устойчиво подобрение на икономическата среда или за сериозно ускоряване на инфлацията.
Безспорно най-очаквана бе речта на президента на ЕЦБ Марио Драги, който даде насоки как ще действа ръководената от него институция за първи път след пазарните сътресения, предизвикани от кипърската банкова криза. В основата на изявлението на Драги, както и на решенията от срещата (очакваше се запазване на ключовите лихвени равнища на непроменени нива) бе, че продължава монетарната политика за подкрепа на забавящото се възстановяване в еврозоната. Анализаторите определиха някои ключови моменти в речта и ги изтълкуваха като отваряне на врата за бъдещи намаления на лихвените равнища. Това моментално намери своето отражение върху доходностите по дълговете на страните от ядрото на еврозоната. Доходността, която търсеха инвеститорите по десетгодишните немски бундове, достигна 1.246%, намалявайки с 4.2 базисни точки през седмицата. Доходността по сходните френски книжа отбеляза исторически пробив на нивата от 2% на аукцион през седмицата. Френският трезор успя да пласира десетгодишни книжа с номинал 2.01 млрд. евро доходност от 1.94 процента. Във Великобритания Банк ъф Инглънд остави непроменена политиката си по изкупуване на облигации с цел стимулиране на затруднената икономика. Доходността по британските джилтове достигна 1.722% при седмичен спад от 4.5 базисни точки.
В САЩ за първи път от началото на годината се появиха известни, макар и минимални, притеснения за тренда на икономическия растеж. Първоначалните молби за помощи при безработица неочаквано нараснаха с 28000 броя – до 385000, докато очакванията са, че щатската икономика е добавила само 190000 нови работни места през март спрямо 236000 за февруари. Тези относително негативни данни, подкрепени от очакванията за разширяването на стимулите в Европа, преориентираха инвеститорите към трежъритата. Доходността по десетгодишните ДЦК достигна 1.781 %, отбелязвайки понижение от 6.8 базисни точки през седмицата.
Междувременно станахме свидетели на интересно първо заседание на борда на Японската централна банка под ръководството на новия й гуверньор Харухико Курода. Той взе решение за ударно удвояване на лимитите по програмата за изкупуване на ДЦК, придружено с премахване на ограниченията за матуритет и максимално допустими количества. Резултатът от това, както и от цялостната политика на ръст на всяка цена, следвана от правителството в Страната на изгряващото слънце, доведе до исторически рекордно ниски доходности от 0.425 % по японските десетгодишни ДЦК, като седмичният им спад се равняваше на 10.5 базисни точки.
nbsp;
Коментарът не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа.
Николай Ваньов
Брокер, Инвестбанк АД
nbsp;
