Трябва ли да плащат международните финансови институции данък добавена стойност в България, или не са – обсъждали министрите на заседанието си на 3 април. На него служебният премиер Марин Райков е поставил за разглеждане предложението да се приеме отчетът за изпълнението на второто споразумение със Световната банка, по силата на което тя е консултант на нашата страна по стратегията Европа 2020 на Европейската комисия. Става дума за консултации във връзка с усвояването на европейски средства по проекти, засягащи секторите Околна среда и Транспорт.
Вицепремиерът Илиана Цанова е заявила, че отчетът трябва да бъде приет. С което се е съгласил и финансовият министър Калин Христов, но според стенограмата от заседанието е направил и едно важно уточнение: Ние нямаме нищо против да се използва Световната банка като консултант. На следващия етап се появява въпросът, че когато се разпределят средства, които да се използват за консултантски услуги, те искат да не плащат ДДС по услугата. Трябва отсега да е ясно, че ние не сме съгласни да освободим от ДДС конкретна услуга, предоставена от международна финансова институция. Ако направим това, означава, че третираме неравноправно частни фирми, които предоставят услуги. И второ, по принцип данъчната политика е да няма освобождаване от ДДС в нашата страна, е отбелязал Христов.
Илияна Цанова е изтъкнала, че нито една международна финансова институция не би се съгласила да плаща ДДС по предлаганите от нея услуги за държавата ни. На което обаче Калин Христов е отговорил: Международните финансови институции са освободени от ДДС само ако директно си купуват услугата. Когато бенефициентът я купува, тя е с ДДС. Това е закон. Кой да го плаща? Той ще трябва да го плати, тоест като си структурира проекта. Да, ако бенефициентът има финансиране от бюджета, значи бюджетът си плаща ДДС-то, но трябва да е ясно, че не може да има освобождаване от ДДС.
