Проф. Статев, какво финансово и икономическо наследство остави последното избрано от Народното събрание правителство – това на Бойко Борисов?
– Предстоят избори и няма да бъде коректно да правя такъв анализ. Но ще отбележа, че всяко ново правителство заварва някакво наследство и оставя такова. Затова тези, които идват на власт, не трябва постоянно да се фокусират върху наследството, оставено от предишните, а да осъществяват своята програма за управление.
Една от основните функции на всяко правителство е да създава и гарантира стабилност във всички сфери, най-вече в икономиката и финансите. Парите обичат спокойствието и сигурността – тогава нарастват най-бързо. Държавата трябва да е перфектният икономически агент и платец, за да дава пример на всички останали, а и да има моралните основания да изисква същото от тях. Когато държавата изисква от фирмите коректност, но самата тя не е коректна към тях, това води до некоректност и между самите фирми, увеличава се междуфирмената задлъжнялост и т.н. Ако предишното правителство бе емитирало едномилиардния евров заем още с идването си на власт и своевременно се беше разплатило с бизнеса, днешната икономическа среда щеше да е значително по-добра особено за дребния и средния бизнес, който е социален буфер в кризисни времена.
С наближаването на изборите отново бе повдигнат въпросът за устойчивостта на валутния борд. Каква е причината, според вас, преди избори или в сложни икономически ситуации винаги да се появяват съмнения за стабилността на борда и за необходимостта от него?
– Устойчивостта и стабилността на паричния съвет у нас не може да бъде поставяна под съмнение. Във вече близо шестнадесетгодишната му история няма период, през който системата на паричния съвет да не е действала по правилата на приетия за целта закон и неговото покритие да е падало под 100 процента. Дори сега покритието, което БНБ осигурява по закон, надхвърля 160 процента. Преди няколко години направих едно мащабно изследване на българската икономика (Финансово развитие и икономически растеж: пътят на България 1991-2006 г.), което показа, че българската икономика се държи много по-пазарно в условията на паричен съвет (след средата на 1997 г.), отколкото преди това. Това означава, че в нашата икономика е много по-добре да работятдългосрочни регулации (като паричния съвет), отколкото дискреции (непрекъснати различни промени в икономическата политика) или свободен пазар без намеса на държавата.
Стабилността на валутния борд обаче бе поставена под съмнение не само от политици, но и от ваши колеги икономисти, които освен всичко друго са и преподаватели…
– Това е разбираемо, защото ученият трябва винаги да се съмнява – в случая дали няма да е по-добре без паричен съвет. Академичната дискусия е начин да се убедят всички, че това е най-доброто решение. Но когато това се пренася в публичното пространство и тровифинансовия климат, не го приемам и винаги съм се противопоставял. Още повече че апологетите на отричането на паричния съвет нямат сериозен практически опит във финансовата и банковата система, както и в управлението на реалната икономика, и не могат да предложат по-добра макроикономическа рамка за България без неговото функциониране.
Основният аргумент против борда обикновено е, че през изминалите години от съществуването му се е натрупала инфлация, която е довела до надценяването на лева спрямо другите валути и това пречи на износа. Но ако това беше така в кризисните години, които преживяваме, нямаше да има увеличение на българския износ, на което сме свидетели.
Има и други аргументи, които може да бъдат оборени – не само теоретично, но и емпирично. Истината обаче е една: с приемането на закона за паричния съвет и фиксирането на лева към германската марка в съотношение 1:1, а впоследствие автоматично към еврото – 1.95583:1, ние възприехме този курс като валутна котва. Това ще рече, че всички останали макроикономически променливи ще се настройват по него, а не обратното – той да е променлива величина.
Несериозно е да коментирам, че има вътрешни и външни корпоративни интереси от промяната на курса или отмяната на цялостната система на паричен съвет с елементарната цел – финансови облаги. Предполагам, че спомените от кризата 1996-1997 г. още са живи и никой не желае отново подобно преструктуриране на личните и корпоративните активи.
През последните четири години в общественото пространство не престава да се говори за лошите банки, които съсипват бизнеса с високите лихвени проценти. Какъв е вашият коментар по този злободневен въпрос?
– Това демонизиране на банките у нас е някакъв вид чуждопоклонничество към инициативи, зародили се в друг тип икономики при други условия. То подражава на движението Окупирай Уолстрийт. Световната финансова и в частност банкова криза нямат генезис у нас. В България не е възможен американски вариант на ипотечна криза. Българската банкова система е добре капитализирана и структурирана. Обемът на банковите активи (82 млрд. лв.) у нас е съпоставим с брутния вътрешен продукт (78 млрд. лв.), техните структури са нормални и всякакви кипърски и други варианти на банкова криза са изключени. Трябва да се отбележи, че банките в България – както всички фирми и граждани – понасят солидарно загубите от кризата и въпреки това запазват своята стабилност. Напомням, че кризата у нас дойде не от финансовия и банковия сектор, а от реалната икономика. И именно от реалната икономика трябва да тръгне и възстановяването. Според посоченото мое изследване причинността в българската икономика е от реалния към финансовия сектор, а не обратно.
Що се отнася до високите лихвени проценти, те са високи, сравнени с други страни или с периода преди кризата у нас. Но тяхната големина зависи от цената на ресурса, която зависи от лихвата по депозитите и лихвите, по които банките се финансират и рефинансират, плюс процент рискова премия, плюс процент банкова печалба. У нас ресурсът е относително скъп, защото българските банки не могат да се финансират нито от ЕЦБ, нито от БНБ, а по принцип нямат и пряк достъп до евтини международни финансови пазари. Рисковата премия също не е ниска поради нестабилната бизнес среда. И всичко това води до по-високи лихви.
Оттук нататък два са начините да се намалят лихвите по кредитите: да се намалят лихвите по депозитите и да се създаде слаборискова бизнес и подходяща финансова среда в държавата. В крайна сметка банките са търговски дружества, чиято цел е да правят печалба, а не социален патронаж. Що се отнася до собствената им печалба – тя е почти изпилена, защото основната задача на банките е да защитават вложителите си. Тъй като в кризата нараства броят и съответно процентът на необслужваните кредити, банките са задължени да отделят провизии за тях, което допълнително ги натоварва. Но пак повтарям, водещо за банката е защита на вложителя, а не толериране на кредитополучателя. Банката не насилва никого да вземе кредит, но когато той го е взел и се е подписал под определени условия, трябва да ги спазва. Има съдебни процедури и ако банката е нарушила правилата, тя си плаща за това.
Банките твърдят, че не отпускат кредити, защото има дефицит на платежоспособни клиенти. Пред какви трудности е изправен бизнесът в момента според вас?
– Отново опираме до рисковата финансова и бизнес среда. Вашият въпрос за платежоспособните клиенти се отнася за личните потребителски и ипотечни кредити, при които наистина човекът или семейството трябва да докажат достатъчно доходи по съответна методика, с които ще могат да изплащат заема нормално.
Не само за гражданите. Питам и за бизнеса…
– Що се отнася до бизнеса, там въпросът не е да се намерят платежоспособни клиенти, а печеливши проекти. В кризисни времена те са малко. Търсят се предимно допълнителни оборотни кредити, защото в условия на криза оборотните пари се изяждатпри невъзможност вече взети заеми да се обслужват редовно. От това страда основно малкият и средният бизнес.
Нарастването на спестяванията по време на криза не е от по-голямата склонност към спестяване на домакинствата, а основно от отказване от дребен и среден бизнес. Може би в това отношение държавата следва по-сериозно да помогне чрез Българската банка за развитие. Но все пак състоянието на бизнес средата е от водещо значение.
Предизборната надпревара извади на бял свят различни концепции за реформи в сега съществуващото данъчно облагане. Заговори се за възстановяване на прогресивно подоходно облагане, за въвеждане на семейно подоходно облагане и дори за облагане на домакинствата, а не на отделните граждани. Има ли рационални моменти в тези идеи?
– Според мен сега не е време за данъчни промени. По време на криза по принцип не се правят данъчни промени. Що се отнася до прогресивното облагане, нали го отрекохме съвсем скоро с плоския данък, който получи висока оценка у нас и в чужбина?За мен призивите за неговата отмяна са чист популизъм и не почиват на сериозни разчети. Добре е да се сетим за скорошните отрицателни ефекти във Франция и Гърция. Що се отнася до семейното подоходно облагане, тук работата е по -сериозна, защото у нас няма правна дефиниция за семействоили домакинство. При това положение какво се цели с идеите за подобен данък – още повече да се намалят сключваните бракове или да се увеличат рязко фиктивните разводи? Една такава промяна в данъчното облагане ще бъде пряк опит да се решават икономическите и социалните проблеми на обществото не с производство, не със създаване на повече блага, а с разпределение и преразпределение на малкото, което имаме. Убеден съм, че не е това пътят, а и едва ли ще доведе до значимо увеличаване на бюджетните приходи. Докато косвените отрицателни ефекти са много и трудни за прогнозиране и изчисляване.
По-добрият вариант е да не се пипа данъчното законодателство, а да се създадат по-добри и по-сигурни условия на хората да се трудят и да правят бизнес.
Според вас какви ще са в икономическо отношение следващите две години, които ни очакват?
– Винаги съм се старал да бъда оптимист и реалист. Затова повече ми харесва хипотезатаза устойчиво управление и икономически растеж, макар и скромен. И ми се ще тя да е действаща за четири години напред. Политическата нестабилност, както показват данните за нашите съседи, е лошо нещо. Тя не води до по-добри решения, а до икономически загуби, до икономическа демотивация, до социална атрофия на обществото. Нека си пожелаем разумен парламент със стабилно работещо правителство.
