Размерът на частните инвестиции в здравния сектор се оказва една от най-строго пазените тайни. Министерството на здравеопазването, умишлено или не, отказва да води точна статистика за броя на многопрофилните болници и клиниките, построени с външни капитали. Знае се само, че от около 450 лечебни заведения, работещи в България, към една трета са частна собственост. Те разполагат с около 45 000 легла и с бързи темпове настигат общия капацитет на останалите 300 държавни, общински и областни болници.
За съжаление, освен колко са вложените средства няма достоверни данни и чии са те. Но по груби сметки инвестициите в нови клиники, заедно с прилежащата инфраструктура и модерното им оборудване, гонят към 1 млрд. лева. Да строиш болници напоследък се превръща в мода, изместваща увлечението на богатите по бизнес сградите и моловете. Въпреки че здравеопазването е твърде рисков пазар заради жестоката конкуренция и високите изисквания, мераклиите да се впуснат в него не намаляват.
Първите частни болници у нас бяха построени от лекари,
вложили спестяванията си от работа в чужбина
и доразвили бизнеса си чрез ипотечни кредити. Сред тях се появиха сивеещите капитали от чуждестранни фондации и милионите на българските холдинги. Дойдоха и японците от Токушукай Медикъл Корпорейшън, направили Токуда. Последният засега феномен на болничния пазар е Сити Клиник.
Да се създаде всеобхватна картина на частните собственици в здравеопазването е почти невъзможно, но все пак няколко от тях имат ключова роля в тази насока. Първата частна инвестиция например в здравеопазването в България, а според мнозина и в цяла Източна Европа, бе направена в Пазарджик. Там през 1991-ва се появи многопрофилната болница Хигия с капацитет от 110 легла. Това е акционерно дружество, създадено от 13 души, един от които – Стайко Спиридонов, фигурира сред ръководството на партия Български демократичен блок. Според прогнозните бюджети на Националната здравноосигурителна каса за 2011-а Хигия е трябвало да получи 4.34 млн. лв. за извършена медицинска дейност по клинични пътеки, което е над половината от годишните й приходи. А колко точно пари е взела ще разберем, след като касата публикува и окончателните отчети.
Сред пионерите е и холдинг Доверие. Той притежава различни по размер дялове във верига лечебни заведения с неговото име – многопрофилна болница, два медицински центъра и обединен здравноосигурителен фонд, като болницата е получила 5.34 млн. лв. за отчетена дейност по клинични пътеки през 2011-а.
Заедно с Доверие в столицата се появи и болница Вита на медиците Тихомир и Анна Савчеви. Те са доразвили бизнеса си и вече притежават поликлиника, ин витро и естетични центрове, дори са организирали и служба по трудова медицина.
В началото на 90-те в Пловдив пък отваря врати Каспела, която е еднолична собственост на доктор Иван Дойков. По първоначален проект тя струва 136 хил. лв., но след няколко години дейност е преструктурирана по австрийски модел. Дойков инвестира спечеленото в нова апаратура, като е използвал и заем от 1 млн. лева. Любопитното е, че в годишните прогнозни бюджети на здравната каса за 2012-а срещу името Каспела фигурира сериозната сума от 9 млн. лв., заложени за дейност.
До 2000 г. частният сектор завзема територии с бавни темпове. Според справка на Националния център по опазване на общественото здраве дотогава частните лечебни заведения са едва 18, а едно новооткрито легло струва между 6000 и 8000 лева. Но през 2006-а идва засега най-голямата частна инвестиция в здравеопазването ни, след като Токушукай Медикъл Корпорейшън с действащи над 280 лечебници в Япония стъпва и у нас. Доктор Торао Токуда вади от авоарите си
120 млн. евро за болница с 1000 легла
като в конгломерата влизат и здравноосигурителен фонд, аптека, поликлиника, дентален център, център за клинични проучвания и хоспис. Токуда е затворила кръга, като сама си доставя голяма част от лекарствата и медицинските изделия посредством търговската компания Токуда Хоспитал Сървис. През 2012-а клиниката е работила с 600 легла и прогнозен бюджет от здравната каса 32.44 млн. лева.
Токуда понесе удар след появата на друг голям играч. Сити Клиник привлече целия й кардиологичен екип, начело с доц. Иво Петров, a японската болница контраатакува , като взе от Пирогов отделението по инвазивна кардиология начело с д-р Валери Гелев и д-р Светлозар Сардовски. Не е въпрос само на пари, отиваме в Токуда, защото ни предлагат възможности за развитие, свобода на работа и израстване, отбеляза тогава Сардовски.
Що се отнася до заработилата на Околовръстния път в София Сити Клиник, тя заедно с варненския й близнак струва по думите на собствениците около 25 млн. евро. Болницата привлече български светила в професията и сега остава да видим дали ще се развият програмите й за обучение на рентгенолози, стажовете в Европа и САЩ и консултациите онлайн с водещи американски медици. Иначе Сити Клиник има любопитна финансова история. В списъка със сегашните й притежатели попадат една офшорка, здравни мениджъри, бизнесмени от птицевъдния и строителния бизнес, дори служител на Института по икономическа политика. А първоначално бившият управител на Български здравноосигурителен фонд Илиан Григоров и членовете на съвета на директорите на Юнайтед здравно осигуряване – Андрей Марков и Венелина Милева, заедно с Петър Дудоленски, познат като изпълнителен директор на израелската компания Real Estate Services Bulgaria, строяща молове в Пловдив, София, Русе и Стара Загора, регистрират в Люксембург фонда Сити Хелткеър С.а.р.л., чрез който купуват варненската Сити клиник за 300 хил. лева. Чрез българското си дружество Сити Хоспиталс Енд Клиникс те инвестират милиони и в столичната лечебница. Дружественият капитал е повишен до 2.42 млн. евро. Акционер в дружеството става и единият от собствениците на Градус – Лука Ангелов, в чийто бизнес влизат птицекомбинати в Чирпан, Ямбол, Хасково, Нова Загора и Кортенски минерални бани, птицекланицата Стара Загора, фуражният завод Нова Загора, производителят на олио Бисер Олива, както и дял в Мол Стара Загора. В редиците влиза и регистрираната в Панама офшорка Алворада Инс, а привлеченият от Токуда доц. Иво Петров също получава дял.
Не по-малко любопитна е собствеността и на изникналата до 4-и километър в столицата многопрофилна болница Софиямед. Там бяха инвестирани 40 млн. лв., като комплексът се простира на 18 хил. кв. метра площ и разполага с 16 най-съвременно оборудвани отделения с 450 легла. Според Търговския регистър притежатели на Софиямед са фармацевтичната компания
Булфарма и пазарджишката болница Здраве
Първата е на бизнесмена Михаил Тиков и синовете му Никола и Иван. През януари 2012-а грандхотел Хебър (също собственост на Тиков) и МБАЛ Здраве бяха претърсени при полицейска акция в Пазарджик и от тях бяха иззети компютри и информационни носители. На резултати от проверката така и не бяха оповестени. Тиков бе кандидат за председател на Българския лекарски съюз през 2009-а, като освен това има общо осем компании с дейност здравеопазване, сред които верига аптеки и лечебни заведения в Пловдив и Велинград. Той бе и един от основателите на фонда Евроинс – здравно осигуряване с предишно наименование Свети Николай Чудотворец. Софиямед веднага влезе под кожата на здравната каса и получи бюджет от 9.51 млн. лева през 2012-а.
Между другото, широк кръг частници откриха силни съюзници в средите на бившите управляващи, за да си гарантират повишение на държавните средства. Бургаската клиника Дева Мария, собственост на ексобщинския съветник от ГЕРБ Семир Абумелих, получи 4.77 млн. лв. за 2011-а. Пластичната клиника Скин системс, за която се знае, че обслужваше видни дами от ръководството на здравната каса, по прогноза имаше да харчи 1.2 млн. лв. за миналата година, но след разразилия се скандал парите й бяха намалени до 847 хил. лева. Всъщност, тенденцията е бюджетите на държавните лечебни заведения да падат, защото роящите се частни клиники предварително си осигуряват финансиране от касата, което впоследствие плавно се увеличава. През 2012-а например МБАЛ Сердика трябваше да получи от здравната каса 1.57 млн. лв., вместо 621-те хиляди за 2011-а. Люлин се сдоби с почти половинмилионно повишение, Зора и Полимед и Д-р Щерев също бяха оценени по-добре от ведомството на д-р Пламен Цеков.
nbsp;
nbsp;
Надежда от Сейшелските острови
Последният (засега) голям участник на столичния здравен пазар е болница Надежда. Тя бе открита на 13 януари, като преди това получи сертификат за инвеститор клас А. Общата стойност на проекта е 8 млн. лв., а основната й дейност е специализирана диагностика, съвременна акушеро-гинекология и ин витро. Надежда бе подпомогната от държавата с 200 хил. лв. за изграждане на инфраструктура по Закона за насърчаване на инвестициите. Според данните на Търговския регистър болницата е на триото Ива пропъртиз, Надежда репродуктив инвестмънт ЕООД и Ресурс Фонд ЕООД. Ива пропъртиз притежаваща около две трети от общия капитал, пък е собственост на Рекрютмънт Ейджънси. Тази компания е регистрирана на Сейшелските острови. Надежда репродуктив инвестмънт е на ин витро светилото Георги Стаменов, който държи дялове в още пет специализирани клиники. А Ресурс Фонд е записана на името на Петър Господинов, който има още четири компании, опериращи в сферите на бизнес услугите, консултациите и търговията.
