Депутатите от Европейския парламент гласуваха въвеждането на таван за банкерските бонуси. Целта е по този начин да се охлади ентусиазмът на мениджърите на финансовите институции да се впускат в прекалено рискови спекулативни операции. По време на последната пленарна сесия на 16 април евродепутатите одобриха и повишаването на капиталовите резерви за банките с цел да се увеличи устойчивостта им срещу финансови и икономически кризи. Депутатите заявиха, че очакват мерките да помогнат за стимулирането на растежа, като направят по-лесно отпускането на кредити за малките фирми, които са двигател на реалната икономика.
Новият пакет от правила е най-обхватният в банковото регулиране в Европейския съюз към днешна дата, заяви Отмар Карас, заместник-председател на ЕП и член на Европейската народна партия.
Правилникът, отнасящ се за всички 8200 банки, е основата, върху която сградата на европейският банков съюз трябва да бъде построен. Единният надзорен механизъм ще бъде покривът. Сега трябва да изградим стените чрез въвеждането на новите капиталови изисквания и проекта за гарантиране на депозитите, коментира още Карас.
Като законодатели ние не регулираме нивата на заплащане. Правилата за бонусите на банкерите ще въведат справедливост и прозрачност и ще допринесат за промяна в банковата култура, каза още евродепутатът.
За да се ограничи прекомерното поемане на риск от страна на мениджърите, парламентът определи съотношението на основната заплата към бонуса да бъде 1:1. То може да бъде увеличено максимум до 1:2, ако получи одобрението най-малко на 66% от всички акционери, или на 75% от участващите в общото събрание на банката. Банкерите обаче бързо ще намерят начин да заобиколят това ограничение, като увеличат основните си заплати.
Банките в Европейския съюз ще бъдат задължени да заделят достатъчно голям и ликвиден капитал, който да осигурява минимум 8% капиталова адекватност. Поне половината от капитала трябва да е от първи ред, като в него се включват само платените акции и неразпределената печалба от предишни години.
В допълнение банките трябва да изградят и специален капиталов буфер, който да ги защитава от загуби по време на криза. Минималният му размер е 2.5% от общия обем на всички рискови активи. Предвижда се създаването на още един антицикличен буфер, който ще трябва да се натрупва във времена на бърз икономически растеж и рязко увеличаване на кредитите и инвестициите в корпоративни ценни книжа. Неговият размер също може да достигне до 2.5% от общия обем на рисковите активи. Целта му е в период на икономически ръст банките да натрупат резерви, с които да поемат загубите при евентуално охлаждане на икономиката, което неминуемо е свързано с увеличаване на загубите от лоши кредити.
За да се стимулират банките да отпускат кредити на малки и средни предприятия, новите правила ще намалят риска, с който се оценяват тези заеми. В момента те се оценяват като 100% рискови, ако не са обезпечени с ипотека или залог на депозити или пари по сметка. Новите изисквания ще въведат правилото, че заемите за малки и средни предприятия ще носят риск – 75% от номиналната стойност. Това от своя страна ще доведе до намаляване на размера на капитала, който банките трябва да отделят за покриването на такъв вид кредити заеми, и ще направи финансирането на малки и средни предприятия по-достъпно.
Правната уредба ще изисква от банките да разкриват печалбата си, платените данъци и получените субсидии, както и броя на служителите. От 2014-а тези данни трябва да се докладват на Европейската комисия, а от 2015-а ще станат напълно публични. Банките ще се контролират от надзорните институции на държавите членки в сътрудничество с европейския банков орган, чиито правомощия за надзор ще бъдат разширени. Единствено банките от еврозоната ще се подчиняват на Европейския банков надзор, който ще е под шапката на ЕЦБ.
Пакетът от мерки включва Регулацията на капиталовите изисквания (CRR) и четвъртото издание на Директивата за капиталовите изисквания (CRD IV). Целта е да се гарантира, че международните стандарти за капиталовата адекватност на банките – Базел III, ще се спазват изцяло във всички държави членки на ЕС. Новите правила трябва да бъдат официално одобрени от Съвета на министрите и да влязат в сила от 1 януари 2014 година. За българската банкова система те въобще няма да са проблем, тъй като у нас минимално изискуемата от БНБ капиталова адекватност е 12%, а средният размер на капиталовата адекватност, която банковият ни сектор е постигнал, е над 15 процента.
















