Търговията на БФБ-София бе налегната от тежка пролетна умора, с което борсовите индекси все по-опасно се доближават да модела си на поведение от 2011 година. А всички знаем какво се случи с оптимизма тогава. Случайно или не, развитите фондови пазари също се намират в подобна ситуация и първите признаци за начало на корекция само затвърждават усещането за нещо познато. Преди две години отново имаше глобален оптимизъм, а анализаторите се надпреварваха да повишават прогнозите си за икономическия растеж в САЩ, на които явно разчита целият свят. Тогава фондовите пазари отвъд Океана отбелязаха многогодишни върхове, а кризата бе обявена (за пореден път) за приключена. Дали историята ще се повтори, предстои да видим през следващите месеци, но внезапно изчезналата подкрепа за цените на рисковите активи в глобален план, изглежда, изненада почти всички. Започналият преди десетина дни сезон на отчетите в САЩ може да се окаже липсващият катализатор за едно поучително връщане към реалността. Имайки предвид склонността на централните банки да се вълнуват много повече от спад на борсовите индекси с няколко процента, отколкото от дългосрочните щети, които нанасят, не бих заложил всичко на тезата за дълбока корекция. Но въпреки това краят на последния засега кредитен цикъл наближава и последиците ще бъдат понесени от всички, в това число и от тези, които дори не успяха да се възползват от него. Към последните спада и малката ни икономика, но в нея така или иначе всички механизми скърцат от години и пречат на машината да заработи на пълни обороти. Надеждите на бизнеса, а оттам и на инвеститорите остават свързани с предстоящите избори и с обещанията за силна воля за реформи от всички кандидати да управляват.
Вялата търговия на БФБ едва ли ще бъде запомнена с нещо повече от традиционните големи сделки с акции на Еларг АДСИЦ, където дългогодишни акционери са вероятните продавачи на текущите нива. Причините за подобни действия се крият в нежеланието на повечето от тях да изчакат ликвидационния си дял, защото той подлежи на данъчно облагане. В същото време сделките на регулиран пазар, макар и с близо 2-3% под прогнозната стойност на ликвидацията, са необлагаеми и дават възможност за по-ефективна реализация на натрупания доход. Купувачи, както е видно, също не липсват, като обичайните заподозрени са предимно местни пенсионни фондове, за които доходност от 2-3% за около месец е няколко пъти повече от тази на държавните облигации, които преобладават в портфейлите им.
Покрай силните години за земеделската земя във фокуса на инвеститорите остават и акциите на Адванс Терафонд АДСИЦ, но липсата на достатъчно висок апетит за риск се отрази и на тяхната търговия напоследък. Въпреки обявения вече проект за разпределение на дивидент от 0.493 лв. на акция една от любимите на инвеститорите компании изглежда така, сякаш се огъва под собствената си тежест. След като борсовите ракети от началото на годината изпуснаха част от горещия въздух, голяма част от инвеститорите се насочиха към считаните за безопасни АДСИЦ. Този процес обаче предизвика известно пренаселване и търговията с тях все по-често преминава под знака на продавачите, колкото и малко да са те предвид постоянния поток позитивни новини в сектора на земеделието. Така или иначе истинският тест за силата на оптимистите ще бъдат дните след решението за дивидент, когато търговията обикновено се активизира в резултат на известно надценяване на стойността на парите, които се връщат на акционерите.
Сред малкото по-активни позиции попаднаха и акциите на Софарма, където, след няколко големи прехвърляния предишната седмица, основен купувач на акции остава самата компания. Любопитен е фактът, че преди изненадващото поскъпване до 2.60 лв. за дял преди седмица фирмата е изкупувала символични количества на цени около 2.35 лева. В дните около и след големите сделки обаче компанията се оказва основен (в даден период и единствен) голям купувач, но на цени с близо 20 стотинки по-високи. Странно единомислие с неизвестния засега едър инвеститор.
Гено Тонев
Портфолио мениджър
УД Юг Маркет фонд мениджмънт АД
