Инвеститорите бягат масово от вложения в златни инструменти и се насочват към покупка на акции. Търгуваните на борсата продукти, свързани със златото, са загубили 37.2 млрд. щ. долара от пазарната си оценка от началото на годината досега, а нетният отлив на средства от благородния метал от 1 януари до 10 април 2013-а е бил 11.2 млрд. щ. долара – най-висок от 2011-а насам. През същия период чисто 21.25 млрд. щ. долара са били инвестирани в световните и в щатските борсови индекси (по данни на EPFR Global – компанията, която следи капиталовите потоци и разпределението им).
Сред най-големите губещи от спада на златото са централните банки, които притежават 31 694.8 т от този метал, или 19% от целия обем на добитата суровина, по информация на Световния златен съвет в Лондон. След продължилия 12 години възход златните котировки паднаха с 29% от рекордно високото си ниво от 1923.70 щ. долара за тройунция, което достигнаха през септември 2011-а. От началото на 2013-а златните фючърсни контракти на борсата в Ню Йорк са загубили 18% от пазарната си оценка, а това е най-слабият годишен старт от 1981-ва насам. В резултат на срива на цените на жълтия метал златните резерви на централните банки са се обезценили с общо 560 млрд. щ. долара.
Съществуват различни версии за причините за златния срив. Според някои анализатори той е започнал, след като икономическото възстановяване в САЩ е набрало скорост, щатският долар се засилил, а паричните стратези на Федералния резерв намекнали, че може да ограничат икономическите стимули – все предпоставки за намаляване на търсенето на благородния метал като спасително убежище. В тази връзка експерти на Голдмън Сакс груп предупредиха на 10 април, че обратът в цената на златото се ускорява и инвеститорите трябва да започнат да ликвидират вложенията си в него. На второ място, значението на златните инвестиции като застраховка срещу ръст на инфлацията ерозира заради незначителното покачване на потребителските цени. Издръжката на живота в САЩ се е понижила с 0.2% през март – първият й спад за последните четири месеца, обяви на 16 април щатското министерство на труда. Друга причина за поевтиняването на благородния метал е схващането, че цената е достигнала т. нар. технически равнища, от които нататък следва обрат. Не е малък и приносът на опасенията, че Кипър ще започне да продава златните си резерви, за да подкрепи държавните си финанси.
Налице са и противоположни на изложените обяснения – някои експерти отдават случилото се на продължаващия четвърта година хилав световен растеж и на разочароващите фундаментални данни от САЩ и Китай. През март назначените по трудови договори в САЩ са се увеличили най-незначително за последните девет месеца. Китайският ръст е под 8% (най-слаб за последните две десетилетия), а безработицата в еврозоната е на рекордните 12 процента. На фона на тези неубедителни резултати МВФ понижи в началото на седмицата прогнозата си за тазгодишния световен растеж на 3.3% – слабост, която помага да се обяснят продажбите на злато и на други суровини. Същевременно подобна конфигурация може да обоснове политиката на парични стимули, провеждана от най-големите световни централни банки. Директорът на клона на Федералния резерв в Ню Йорк Уйлям Дъдли и колегата му от Чикаго Чарлз Евънс обявиха на 15 април, че подкрепят продължаването на покупките на облигации за 85 млрд. щ. долара на месец. Бенк ъф Джъпен удвои до 7.5 трлн. йени размера на книжата, които ще напазарува, за да постигне в рамките на две години 2% инфлация. Бъдещият управител на Бенк ъф Инглънд Марк Карни каза, че централните банки трябва да прилагат спасителни скорости за своите стопанства. А председателят на Европейската централна банка Марио Драги потвърди на 4 април готовността си да намали лихвите на еврозоната, ако икономиката продължи да отслабва.
Не липсват и инвеститори, които са оптимисти за съдбата на златото. Милиардерът Джон Полсън е убеден в поскъпването на благородния метал. Той влезе в 2013-а с инвестиции в общ размер от 9.5 млрд. щ. долара, 85% от които са в различни класове златни акции. Тазгодишният срив на златните котировки изтри 1.5 млрд. щ. долара от персоналното му състояние (по счетоводните книги). Но Полсън продължава да твърди, че златото е най-добрата застраховка срещу инфлация и валутни обезценки, докато правителствата помпат пари в стопанствата си. Управителят на Централната банка на Шри Ланка пък смята, че падащите цени на жълтия метал са добра възможност за страната му да увеличи златните си резерви.
