Огромната част от офшорните компании се явяват компании на хартия (papar companies) – т.е. компании, нямащи нито действащ офис, нито служители в страната, където са регистрирани. Тяхната дейност там се явяват единствено операциите със собствените им банкови сметки. Дори подписването на договорите от тяхно име често е второстепенна задача. Именно затова връзката на собствениците и директорите на компаниите със страната по месторегистрация на офшорката е символична. Веднъж в годината се плащат годишните такси по поддържането на компаниите и това е всичко. Почти не възниква необходимост нейният собственик да пътува до другия край на земята, освен ако не е избрал Каймановите острови, където годишната среща на борда на директорите е задължителна.
При цялото многообразие от изисквания могат да се отбележат следните по-общи правила:
Капиталова адекватност
По правило в териториите, в които действа англосаксонското обичайно право, няма изисквания за минимален капитал, за разлика от страните, където се прилага континенталното право. На практика това означава, че ако в САЩ, Карибския район, Гибралтар или на о-в Ман една корпорация или ООД може да се регистрира например с капитал от 2 щ. долара, то в Швейцария и Лихтенщайн за същото са необходими поне 100 хил. швейцарски франка, от които най-малко половината трябва да се внесат при регистрацията. Изключение от това правило е Кипър, който въпреки възприетите принципи на английското право има изисквания към минималния капитал – поне 1000 евро, но не е задължително той да бъде внесен. В повечето офшорни центрове съществуват годишни такси върху капитализацията в зависимост от размера на записания капитал. Поради това компаниите обикновено се регистрират с максималния записан капитал, за който се прилага минималната годишна такса.
Статут на компаниите
Могат да се регистрират предимно закрити акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност. Най-често срещаните окончания на фирмите са Ltd., Limited, Incorporated, Inc., S.A., Corp., Corporation. В Лихтенщайн се използват A.G. и Anstalt, а в американските щати – LLC или Limited Liability Company.
Видове акции
Издаваните акции могат да бъдат както поименни, така и на приносител. На по-реномираните места се допуска емитирането само на поименни акции. В щатите Делауеър и Ню Йорк пък въобще не се издават акции.
Ограничения в дейността
Почти навсякъде изискване за ползване на предлаганите преференции и гаранции е отказът както от търговска дейност на мястото на регистрация, така и от търговски контакти с други местни компании. В почти всички случаи обаче получените приходи от дейности в офшорната зона се облагат с определени ставки.
Счетоводство и администриране
В САЩ, Панама, Карибския басейн, на островите в Ламанша или на о-в Ман по отношение на офшорните компании не съществува изискване за данъчна регистрация, за водене на счетоводство и за подаване на данъчни декларации и деклариране на активи и пасиви (виж таблицата).
В Кипър, Хонконг, Барбадос, Мавриций или континентална Европа обаче тези изисквания са налице. Отсъствието на данъчна регистрация и свързаните с нея задължения улеснява администрирането на една компания, което се свежда до формалното провеждане на едно годишно събрание на акционерите и едно заседание на борда на директорите. И двете събития на практика остават незабележими за фактическия собственик, тъй като по правило се провеждат в негово отсъствие от доверените (номинални) директори и акционери.
Изключването на възможността за данъчни проверки и ревизии или на каквато и да е друга форма на финансов контрол е особено ценно, когато дискретността при осъществяването на определени търговски или чисто финансови операции е ключов елемент за успеха им. Но в някои случаи пълната липса на контрол и информационен мрак около състоянието на компанията може да се окаже недостатък. Взискателността на елитните банки по света често надхвърля тази на клиентите им. В много от тях откриването на банкова сметка без заверен от независими експерти баланс или други референции е невъзможно.
Конфиденциалност
В почти всички офшорни центрове информацията за собствениците не е публична и не се предоставя на трети лица. И това е не защото има законови пречки, а просто защото тази информация не се събира при регистрацията. Изключение правят Кипър, Бахамските острови, о-в Ман и Барбадос. В Лихтенщайн, Сейнт Винсент и Гренадини, Гибралтар, Каймановите острови пък регистрите разкриват информацията само за директорите, а акционерите остават скрити.
Регистриран офис и представител
Всички компании трябва да имат регистриран офис и представител в съответната офшорна юрисдикция. Става дума за мястото и лицето, до които се адресира цялата кореспонденция на компанията. Обичайна практика е един адрес да представлява регистриран офис на няколкостотин компании, като всички те имат за административен представител едно и също лице. Обичайните цени за наемането на такъв агент и за регистрирането на адрес, които консултантските компании предлагат, се движат между 600 и 2000 щ. долара на година. (виж таблицата)
Акционери, директори и секретар
На повечето места се допуска регистриране на компания и само с един акционер. В някои офшорни зони минималният брой може да е двама или дори трима души.
Пред закона цялата отговорност за управлението на компанията се носи от директорите. В страните, където законодателството задължително изисква назначаването и на секретар на компанията (основно американските щати), част от отговорността на директорите, свързана с предаването на задължителните годишни отчети, може да бъде прехвърлена върху него.
При по-малките компании акционерите често се назначават и за директори. Там, където информацията за директорите и акционерите е публична, е разпространена практиката в регистъра да се вписват доверени лица (nominees). В англосаксонското право, за разлика от европейското, статутът на такива подставени хора е детайлно регламентиран и използването им е гарантирана от закона възможност. Това обикновено става, като доверените директори и акционери се обвързват с най-опростения вид тръстови споразумения, гарантиращи едновременно преките финансови интереси и анонимността на фактическия собственик. Назначаването на номинални директори и акционери обикновено излиза около 440 щ. долара на година.
Име на компанията
На повечето от местата регистрирането на една компания е въпрос единствено на одобряване на нейното наименование. Обикновено това е един формален акт, но определени изисквания винаги съществуват. Често срещано е регистраторът да откаже вписване не само ако вече има компания със същото наименование, но и ако сметне, че името й по подвеждащ начин наподобява това на друга такава, създава грандомански имидж или включва нелицензираното използване на думи като Bank, Insurance, Chamber of Commerce, University, Trust, и Saving Municipal, Royal, Imperial, European, Cooperative, World-wide, Investment, Financial и други. На някои места като Лихтенщайн, Сент-Винсент и Гренадини, Вануату и други горните ограничения не са в сила.
Основи на облагането
Повечето от страните по света облагат с данъци само доходите от местен приходоизточник. Данъчното право на голяма част от страните от англосаксонския свят обаче третира облагането на юридическите лица по един специфичен начин. Последните са данъчно задължени не там, където са регистрирани, а там, откъдето се осъществява управлението им. Днес за място на управление на една компания се приема населеното място, където пребивават и провеждат заседанията си директорите й. Ето защо е безсмислено да се регистрира компания на островите в Ламанша или Карибското море, ако управлението й се осъществява от Лондон или Ню Йорк.
Повечето от чистите данъчни оазиси обаче следват каноните на британското право и предлагат нулеви данъчни ставки само ако е спазено условието управлението да се осъществява от чужбина. Това обяснява в значителна степен съществуването на офшорни зони с ниски ставки на данъчно облагане като Кипър или Мадейра въпреки конкуренцията на островите без всякакви данъци. Те не обвързват данъчното облагане с изнасяне на управлението зад граница и по правило приютяват компании, чието реално управление се осъществява там, където е регистрацията им.
Със създаването на статута на освободените компании (exempt companies) първо на о-в Ман, а после и в Гибралтар бе направена своеобразна революция в данъчното право, като бе дадена възможност нулевите данъчни ставки да се съчетаят с управление от място.
Регистрацията
За регистрирането на компания в повечето случаи е необходима следната информация, която се изпраща на посредника:
– страната, в която ще се регистрира компанията;
– три варианта на името на компанията;
– фамилии и имена на собствениците и директорите ивалиден е-mail.
Срокът за регистрация на офшорните компании е различен за различните страни. Обикновено е от десет дни до един-два месеца. Разбира се, всички тези неволи и срокове могат лесно да бъдат избегнати чрез покупката на готова компания. Под такава се има предвид фирма, която вече е регистрирана в дадена офшорна юрисдикция, но все още няма нито собственик, нито директор и съответно не води никаква дейност. Предлагат се и възрастни компании, регистрирани преди повече от три-четри години. Покупката на такива е незаменима в случаите, когато е необходимо да се покаже, че компанията съществува продължително време. Всички въпроси при покупката на готова компания и откриването на банкова сметка в този случай се решават за един ден.
В интернет има редица обяви за готови офшорни компании, които чакат новия си собственик. В Белиз например срещу 2140 щ. долара се предлага регистрирана фирма с включена поддръжка за първата година, номинален директор и акционер, както и заверено пълномощно с апостил. За компания на Сейшелите пък тарифите са от 1870 до 2550 щ. долара. Малко по-скъпо е в Хонконг, където цените започват от 3500 щ. долара за готово дружество с номинални директори и акционери.
