На 22 април през 1915 г. Яне Сандански е убит от засада край Мелник.
Яне Иванов Сандански е български революционер, живял в края на 19 и началото на 20 век, деец на Върховния комитет, дългогодишен ръководител на Серския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Макар Сандански да е амнистиран от властите, ВМОРО не оттегля смъртната му присъда. Самият той е знаел, че ще загине от насилствена смърт и казва за себе си: Аз съм обречен, кога да е ще ме убият. Няма смисъл да се пазя. На 20 април 1915 г. Яне Сандански тръгва от Роженския манастир, край Мелник, където живее, за Неврокоп (от 1951 г. Гоце Делчев). По пътя преспива в родното си село Влахи. На сутринта продължава сам. Движи се без охрана. Засадата го чака в местността Блатата, край българското село Пирин, където срещу него се стреля. Сандански пада от коня и си счупва крака, но продължава престрелката.
Нападателите са 7-8 души, въоръжени с пушки. Те са от районната неврокопска чета на ВМОРО, като един от тях го заобикаля в гръб и го застрелва. Смята се, че покушението е организирано от Стоян Филипов, а за физически убиец се сочи Андон Качарков. Съдът обаче ги оправдава поради липса на доказателства. Трупът му намират керванджии. На около 200 м източно от Роженския манастир е църквата Св. Св. Кирил и Методий, построена през 1914 година. Нейн ктитор е Яне Сандански. Там се намира и неговият гроб. След известието за заговора срещу него, цар Фердинанд вероятно е подкрепял идеята Яне да бъде ликвидиран, но на погребнието изпраща венец, който е поднесен от Йонко Вапцаров. Известно е, че преди това Яне Сандански е поддържал добри контакти с Фердинанд. Той е посещавал често двореца преди Младотурската революция и лично е развеждал царя из Серско по време на Балканските войни. На надгробната мраморна плоча се четат думите му: Да живееш, значи да се бориш. Робът – за свобода, а свободният – за съвършенство.
Според Яне Сандански при решаване на Македонския въпрос следва да се има предвид следното: Само когато сме достатъчно силни, може да се решава за въстание. А онези, върховистите, постъпват инак. Казват ни, вие ставайте, оттам иде Русия, оттук иде България и пр. Обяснявахме им, че тоя въпрос не е български, а европейски, и че България и да иска да го решава сама, не може. Ние трябва да го поставим на международна почва… Върховизмът е най-типичен случай за безсмислено раздвояване на българската енергия. Той е първото политичeско прегрешение измежду тези, които крайно лошо се отразиха върху съдбата на Македония, а и върху съдбата на България.!
За съдбата на Македония и нейното освобождение, той смята: Работата не е толкова проста, както ви разправят върховистите. Великата Русия дори не успя да обедини българския народ… По-добре е да искаме Македония да си остане цeла и да получи поне автономия, отколкото на България да се падне едно парче, а другите части да ги вземат сърби и гърци. Да не искаме рогове, защото може да си загубим и ушите.
Между двете Балкански войни в Тирана Яне ански дава интервю за италианския вестник Секуло в което заявява: Македонските революционери, които след дълга и жестока борба с турската тирания доживяха да видят своята мечта – извоюване на свобода на татковината, не могат да допуснат тя да попадне под сръбско и гръцко владение. Те няма да се спрат и пред най-страшните терористически средства, за да реализират съкровената си мечта – свободна, българска Македония!
Яне Сандански е убеден републиканец и твърд привърженик на лявото течене в Македоно-одринското освободително движение. Той не подкрепя решаването на Македонския въпрос чрез присъединяването на областта към Княжество България. Според него Македония трябва да се обособи като автономна единица в Османската империя с равноправие на всички народности живеещи в нея. Той стои зад идеята за Балканска федерация, която да замести Османската империя след разпадането й, като включи и останалите балкански страни, след като те приемат републиканска форма на управление. Яне Сандански приема, че когато България стане република, те заедно с Македония ще са част от бъдещата Балканска федерация и това ще бъде формата за тяхното обединение. Това негово схващане се тълкува от македонската историография като израз на национален, а не на политически сепаратизъм. Самият Яне Сандански, обаче се самоопределя само и единствено като българин. Същевременно лансира марксистки идеи и под тяхно влияние издига лозунга за интернационалния и класовия характер на борбата която трябва да се води и полага усилия да скъса всякакви връзки на организацията с България. След разцеплението от 1908 година приема тезите на отоманизма и се стреми да превърне своето крило от ВМОРО от революционна в културно-просветна организация. Не е за пренебрегване и отказът му поднови въоръжената борба срещумладотурците след 1909 година.
От 1949 г. град Свети Врач е преименуван на Сандански.
