Груб лобизъм събори председателя на Държавната комисия за хазарта Калоян Кръстев от поста му. През ноември миналата година той направи опит да промени все още незаработилия нов Закон за хазарта, за да облекчи лицензирането на двама световни оператора. Камикадзето на Дянков, както го нарекоха от бранша, обаче не успя да предизвика поразии. Парламентът спря поправката Кръстев-Дянков (под формата на проект на Министерски съвет), но сега Калин Христов се сети за намеренията му и го ликвидира с контролиран взрив. Кръстев беше освободен от министъра на финансите преди дни, на 22 април.
В изпълнение на своите правомощия, съгласно чл.18, ал.1 от Закона за хазарта, Христов назначи Иван Еничеров за председател на Държавната комисия по хазарта. До този момент Еничеров заемаше длъжността началник на отдел в дирекция Държавно юрисконсултство, а в периода от 2004 до 2011 г. е бил член на ДКХ. От екипа на Калин Христов не посочиха причини за смяната, тя беше обоснована единствено с член от Закона за хазарта, който дава правомощия за това на министъра на финансите.
Четиридесет и две годишният Кръстев беше назначен за председател на Комисията по хазарта през февруари 2010 г., след като предшественикът му Димитър Терзиев подаде оставка. Кръстев беше известен с това, че е бил съученик на бившия финансов министър Симеон Дянков в Ловешката езикова гимназия.
Грубият лобизъм беше за промени в чл.7 от закона. Той създава допълнителни изисквания към дружества, които искат лицензи за България и в които съдружници или акционери са чуждестранни лица извън ЕС и Швейцария. Според закона, за да организират хазартни игри у нас, компании от държави извън ЕС или европейското икономическо пространство трябва да имат в България 4- или 5-звезден хотел или да инвестират поне 10 млн. долара и да разкрият 500 работни места. Подобно ограничение е съществувало и в отменения закон от 1999 година. То е било приложимо само за търговски дружества, регистрирани в България, които искат лицензи за организиране на хазартни игри. Тоест извън обхвата му са оставали и търговски дружества, регистрирани в държава – членка на ЕС.
Това изискване възпрепятства въведеното с предишните промени в Закона за хазарта задължително лицензиране на онлайн хазарта у нас, гласят мотивите на Министерството на финансите. Действително със закона се цели чуждестранните сайтове за залози в интернет да получат лиценз и да плащат данъци в България.
С разширяването на обхвата на лиценза за организиране на хазартни игри в новия закон, предвиждащ възможност за организиране на тези игри от разстояние, ограничението по чл.7 представлява непреодолима пречка за издаване на такива лицензи. Това беше мотивът на Министерския съвет, с който лобистката поправка беше внесена в парламента.
Българските организатори на хазартни игри обаче скочиха трупешката на това премахване на специалните изисквания към техни колеги, идващи от страни извън ЕС. Нашенците предпочитат сайтове от страни извън ЕС да нямат афинитет да се регистрират в България и чл.7 създава такава преграда.
Ангел Ирибозов, председател на УС на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия, веднага контрира, че това отпадане на изискванията към организаторите от трети страни по никакъв начин не е съгласувано със заинтересованите страни. Той изрази несъгласие това да се случва в последната минута, и то в законопроект, нямащ нищо общо с регулирането на Закона за хазарта. Така той отново коментира порочната практика с поправки в Закона за ДДС да се променят други закони, които не са близки до него, както се опита да направи предишният Министерски съвет. От бранша тогава коментираха, че рестрикциите към трети страни са абсолютно резонни, гарантират сериозността на инвеститорите и защитават интересите на играчите.
В крайна сметка ставаше въпрос за проявен предварителен интерес на една голяма малтийска фирма Еврофутбол с предполагаемо българско участие, която отказва да се цитира името й, както и за световния лидер в е-хазарта – Betfair.
Случайно или не, най-голямата борса за залози в света Betfair спря версията си на български език от 4 декември миналата година. В разпространено съобщение компанията обяви, че мярката е заради цялостно намаляване на броя на обслужвани езици, като българските клиенти могат да продължат да използват услугите на борсата на друг език. Betfair допълва, че прекратява привличането на нови клиенти от България и се оттегля от всякакъв маркетинг на нашия пазар.
На пръв поглед решението на Betfair няма връзка с влезлия в сила през миналото лято нов Закон за хазарта, но последващо пълно затваряне за българи не е изключено, след като компанията вече се оттегли от Германия и Гърция заради неприемливо местно законодателство по отношение на онлайн залаганията.
Betfair Group plc е най-голямата в света борса за електронни залагания. Тя е базирана в Хамерсмит, Западен Лондон, Англия. През 2011 г. обаче Betfair стана офшорка, регистрирана и лицензирана в Гибралтар. Така от 9 март 2011 г. компанията оперира с офшорен лиценз.
Създадената (през 2000 г.) Betfair бързо стана лидер на онлайн залаганията във Великобритания, а впоследствие и в света. По нейни данни тя има над 4 млн. клиенти и върти седмичен оборот от 50 млн. паунда седмично. Компанията дава работа на около 2300 души по цял свят, от които 1200 – на Острова.
nbsp;
Осъдиха го за побой
В началото на септември 2012 г. Калоян Кръстев беше осъден за нанасяне на лека телесна повреда на бивш свой подчинен. Присъдата обаче бе административна – Софийският районен съд му наложи 2000 лв. глоба. Делото срещу Кръстев започна, след като през април миналата година чиновникът от Дирекция Разрешения и контрол на хазарта Пресиян Стоев подаде жалба, че е пребит от началника си. Той отричаше, но магистратите постановиха, че свидетелски показания и експертизи го уличават в извършване на престъплението.
Пресиян Стоев твърдеше, че преди инцидента Кръстев го извикал в кабинета си и го притискал да напусне. След като му отказал, той се нахвърлил върху него с юмруци. Служителят е направил звуков запис на побоя с мобилния си телефон.
Според бившия чиновник Кръстев разчистил неудобните в комисията, отстранявайки половината служители – общо 24 души.
Шефът му Калоян Кръстев обаче твърдеше, че истината е друга. Това дело е по сценарий, нали не си представяте, че ще нападна някой в собствения си кабинет пред колеги, беше заявил той.
Кръстев обжалва присъдата пред Софийския градски съд.
