Словения може да почука на вратата на ЕС за помощ

Migration Image

Словения, първата бивша социалистическа страна в Еврозоната, е изправена пред типична капиталистическа дилема – дали да защити кредиторите на големите банки?

Нарастващите загуби по заемите в резултат на срива на жилищния пазар и втората рецесия за последните две години, струват на словенските кредитори близо 7.5 млрд. евро, според изчисления на инвестиционната банка Keefe Bruyette amp; Woods. Цифрата е огромна в сравнение с размера на икономиката на страната от 35 млрд. евро, а спасителен заем за банките ще увеличи държавния дълг на страната над 70% от брутния вътрешен продукт.

На бившата югорепублика може да й се наложи да почука на вратата на Европейския съюз за помощ, а в този случай притежателите на банкови облигации вероятно ще понесат сериозни загуби. Ако предположенията се окажат правилни, Словения ще бъде втората страна от началото на годината след Кипър, която ще приеме подобен спасителен заем.

Не е невъзможно, но е много малко вероятно, Словения да успее да извърши преструктуриране на банките, без никакви пари от Евросъюза, коментира Раул Рупарел, ръководител на научни изследвания в базираната в Лондон Open Europe.

Ако страната се обърне за помощ към официалните фондове, условията най-вероятно ще включват спасяване на кредиторите, защото банките са основния проблем, смята още Рупарел.

Словения се опитва да избегне съдбата на Никозия, след като Кипър стана шестата страна от еврозоната, която поиска спасителен план. Продажбата на 1.1 млрд. евро в осемнадесетмесечни облигации преди две седмици даде правителството глътка въздух. И все пак, разходите за справяне с проблемните банки може да принудят Словения да се присъедини към Ирландия, Испания и Гърция в търсенето на помощ и подобно на Кипър да наложи загуби на кредиторите.

От 2008-а насам правителството е инжектирало около 1 млрд. евро в трите най-големи банки на Словения, според данни на Андраз Граек, управляващ съдружник във финансово-консултантската фирма в Любляна Capital Genetics. Това е довело до нарастване на държавния дълг почти двойно за последните пет години. Кредитните институции в страната се нуждаят от допълнителни 900 млн. евро до края на юли, се посочва в документ, публикуван от правителството през миналата седмица.

Държавата контролира и управлява трите най-големи банки в страна, които съставляват почти половината от финансовата система – Нова люблянска банка (Nova Ljubljanska Banka), Нова Кредитна Банка Марибор (Nova Kreditna Banka Maribor) и Абанка Випа (Abanka Vipa).

Правителството, което управлява от по-малко от два месеца, обеща да извърши банково преструктуриране, включително и създаването на т. нар. лоша банка, в която да бъдат преместени близо 4 млрд. евро необслужвани заеми и да бъдат рекапитализирани. Просрочените кредити съставляват 20 на сто от общия размер на заемите.

Ако Любляна реши да потърси Евросъюза за помощ, пакетът вероятно ще бъде на стойност около 8 млрд. евро заради нуждите на правителството да запълни нарастващият бюджетен дефицит, както и да преструктурира кредитните институции. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие призова някои от разходите да се поемат от собствениците на банкови акции и облигации.

Правителството планира да предостави банкови облигации в замяна на необслужвани активи, които ще бъдат пренесени към лошата банка. В интервю за местния вестник Дело, министърът на финансите Урош Куфер, заяви че компания, която да поеме управлението на лошите кредити трябва да бъде създадена за по-малко от година.

Премиерът на страната Аленка Братушек заяви, че е готова да продаде държавни активи, включително държавни дялове в банките, за да плати за рекапитализацията.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст