За да ми завиждате, ще ви кажа, че ми го разказа една финландка на морето.
А за да го прочетете – че за България такъв изход няма.
Финландия. 1990 година. Страната е пред колапс. Огромният пазар в съседката, завзела една четвърт от световната суша – СССР, се срива. Брутният вътрешен продукт пада с 14% и връща страната десетилетие назад. Парламентът на страната изготвя с консенсус национална стратегия за спасение. Според нея трябва да се запазят традиционни производства като телекомуникации (Нокиа), спиртни напитки (Алко), биотехнологии (Биоплюс), цветни метали, дървопреработване и др. Стимулира се износът чрез държавно подпомагане на продуктовото и технологичното обновяване на производствената гама, разработва се схема за инвестиционно, иновационно и технологично финансиране. Правителството пък изготвя прогноза Бъдещето на Финландия, а парламентът създава Парламентарна комисия за бъдещето. Двата органа в синхрон отговарят на въпроси като: В каква насока желаем да се развива страната?, Какво да бъде международното място на Финландия?; Как да се развива трудът?; Как да се подготвим за едно възрастно общество?; Какви изменения очакват финландската идентичност? В резултат на тази целенасочена консенсусна политика Финландия бързо излиза от кризата и след десет години вече е на първо място в света по конкурентоспособност на икономиката.
Ако сте оптимисти и мислите, че нещо от това може да се случи в България, ще ви кажа, че проблемът е цивилизационен. Иде реч за културни натрупвания и умения за социално общуване, и, не на последно място – за протестантство. За справка – помислете си за устойчиво развиваща се европейска страна и отбележете-че тя е протестантска.
Има и още една причина на милата ни родина да не й върви.
Планът Маршал, известен официално като Програма за възстановяване на Европа, е програма на САЩ за възстановяване на неокупираните от Червената армия страни в Европа след Втората световна война (с изключение на Испания на Франко). Планът влиза в действие за четири фискални години, започвайки от юли 1947-а. През този период 13 млрд. щ. долара са отпуснати в помощ на възстановяването на европейските страни, които са се присъединили към Европейската организация за икономическо сътрудничество. А чували ли сте за решаващото условие една страна да получи помощ, ако: В ПРАВИТЕЛСТВОТО НЯМА КОМУНИСТИ. Ето защо Франция и Италия изгонват комунистическите представители, които печелят изборите след Втората световна война.
В правителството да няма комунисти…
Ами какво да кажем ние с гайдите?, както беше казал Йордан Радичков.
Ако вярваме на социологическите изследвания, в парламента ще влязат единствено и само фракции на бившата БКП – БСП, ГЕРБ, ДПС, Атака, България на гражданите. Олицетворение на въжделенията на всички тях може да бъде лозунгът на червените: Да върнем България на хората. А защо ни я отнехте, бе, маскари?
Така че, ако искаме финландско или германско развитие на опърпаната ни държавичка, понеже не можем да сменим ортодоксалната си ленност с протестантска целеустременост, ни остава да махнем комунистите.
А в нашия случай това се казва Разпадане на политическата система.
Дали, ама надали. Сега сме в период на политически полуразпад. Надяваме се да не са прави социолозите. Иначе ни остава утехата, че булевардите винаги са свободни за негодувание.
Силите засега ни стигнаха само за една дузина улични протести, в резултат на които единици политически лешояди бяха преназначени за стратези.
