Българският студент като че ли свикна да му е скъпо. Веднага след като абитуриентският му бал погълне хилядарка (а понякога и повече), идват кандидат студентските изпити, за които обикновено се броят още стотина лева. Поеме ли го студентският живот, се зареждат разходи за общежитие или квартира, следвани от сметките за ток, вода и парно. Да не забравяме и цената на бирата, която в луксозните кафенета на Студентския град не пада под два лева. И понеже животът в днешно време никак не е евтин, младежите трябва или бързо да си намерят работа, или здраво да залягат над книгите за стипендия. В така създалата се ситуация е малко спорно дали обучението във висше учебно заведение срещу хиляда лева годишно действително е скъпо удоволствие?
По цена българското образование отдавна гони европейските стандарти и може да се каже, че дори губи студенти в конкуренцията с някои западни университети, които предлагат напълно безплатно обучение за българи (както е в Норвегия, Швеция и Финландия). Годишните такси за едни от най-престижните специалности в държавните висши училища у нас сега се движат между 700 и 1300 лв. и през новата учебна 2013/2014-а ще останат горе-долу в същите рамки. Според одобреното на 30 април от служебното правителство постановление
поскъпване ще има, но не драстично
в диапазона 20-60 лева. Най-солено ще излизат курсовете в Университета за национално и световно стопанство, който вдига таксите от есента с цели 116 лева. На места по-високи ще са и сумите за явяване на изпит, но тяхното увеличение е с 5-10 лв., и то само в три-четири висши училища.
След шоковото поскъпване на университетското образование преди около пет години, когато специалностите по медицина и различните изкуства скочиха с повече от 300-400 лв. наведнъж, единственото облекчение за кандидат-студентите останаха квотите за прием. Максималният брой младежи с достъп до ВУЗ расте с около 2-3 хил. души годишно. Доказателство за проблема с попълването на бройките са четирите класирания, които се влачат до септември и пак не успяват да запълнят свободните места в някои направления. Наесен висшите учебни заведения се готвят да отворят вратите за нови 57063души, или точно с 2134 повече от миналата година.
Интересното е, че само преди два месеца, когато най-големите университети у нас обявиха, че ще вдигат таксите и студентите излязоха на протест, служебното правителство се кълнеше, че няма да допусне младите да бъдат натоварени с допълнителни плащания. Впоследствие обаче академичните ръководства успяха да убедят временната власт, че скокът е минимален, и ето, че новата цена на висшето образование намери място в правителственото постановление. Въпреки това слабото поскъпване също може да е
предизвикателство за джоба
През новата учебна 2013/2014-а най-скъпи ще са курсовете в академиите по изкуствата. Най-много пари за обучение в държавен ВУЗ ще дават бъдещите студенти в Националната академия за театрално и филмово изкуство Кръстьо Сарафов. Независимо че цената от 1500 лв. за магистър държи първенството в страната, наесен тя ще е с 50 лв. по-висока. За сравнение, всички специалности в Националната музикална академия Проф. Панчо Владигеров и Академията по музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив ще запазят миналогодишните си стойности от 1200-1300 лева. По-евтини лекции за бъдещите творци предлага Националната художествена академия – 970 лв., но ако студентите не са с особени претенции, могат да завършат изкуства и в Пловдивския университет Паисий Хилендарски срещу 660 лв. на година.
Подобна ще е ситуацията и за бъдещите лекари, особено ако са се ориентирали към Медицинския университет в София. За подготовката си ще трябва да приготвят 900 лв., каквато беше цената и миналата година. Толкова ще излиза и следването във Варна, а в Пловдив – с 50 лв. повече. Противно на очакванията, курсовете по медицина и фармация в Софийския университет Св. Климент Охридски остават по-скъпи от тези в медицинските висши училища, макар и със скромната надценка от 25 лева. В Тракийския университет в Стара Загора, където същото обучение до неотдавна беше едно от най-евтините, догодина ще струва 950 лева.
Традиционните специалности като цяло също запазват цената си, но се предполага, че
ще са по-достъпни
защото приемът при тях ще става и с оценка от матура, а не със специализирани изпити, както е при медицината и изкуствата. Студентите по право в Алма Матер и колегите им от Пловдивския университет например няма да дават повече от 2012-а – 500 лева. Но желаещите да учат в Югозападния или във Великотърновския университет ще трябва да си приготвят съответно по 560 и 580 лева.
За бъдещите инженери и математици в Техническия университет в София финансови изненади няма, но обучението на колегите им във Варна ще излезе с 50 лв. по-солено. С минимални промени засега са цените и на специалностите по педагогика, икономика, администрация и туризъм, които на повечето места не се променят, а там, където има увеличение, то е с 10-20 лева.
На този фон липсата на сериозно увеличение в таксите за явяване на кандидат студентски изпит би трябвало също да звучи успокоително. Особено след като голяма част от висшите училища вече признават оценките от матурите и на повечето студенти може изобщо да не им се налага да се потят над белия лист през лятото. Ако все пак писменото или устно препитване се окаже неизбежно, кандидатите ще трябва да си приготвят
между 20 и 60 лв. на изпит
в зависимост от ВУЗ-а, в който кандидатстват. Най-евтин (в рамките на 20-25 лв.)се очертава входът в държавния Колеж по телекомуникации и пощи, Аграрния университет в Пловдив, Националната спортна академия Васил Левски, Висшето транспортно училище Тодор Каблешков, Националния военен университет, Химикотехнологичния и металургичен университет в София, както и в техническите университети във Варна и Габрово. В останалите висши училища таксата ще се движи между 30 и 40 лв., но на желаещите да учат в медицинските и икономически университети ще им се наложи да броят по 50-60 лв. за изпит. Като прибавим към сметката и разходите за документи и ксерокопия, кандидатстването на един младеж може да прехвърли и 200 лева. А само пет години по-рано същото упражнение струваше два пъти по-малко.
Съвсем друг е въпросът какво качество получават днешните студенти срещу сумите, които изсипват, за да влязат в университет. При това след неособено сериозна конкуренция, което тотално противоречи на европейската философия за икономика, основана на знанието. Пределно ясно е, че качеството на висшето образование у нас не е мръднало и със стотна в международните класации през последните години, дори напротив. Но за сметка на това цената му незнайно защо бавно се движи нагоре. По принцип скъпото образование ограничава достъпа до обучение, а оттам се поражда и недостигът на специалисти на трудовия пазар. Ето защо в поне пет държави членки на Европейския съюз следването е напълно безплатно. Такси няма в Швеция, Дания, Ирландия и Финландия, един семестър в Австрия струва не повече от 400 евро, а година обучение в Германия варира от 100 но 500 евро. И става дума за лекции в модерни бази и по съвременни методологии. Сравнението, естествено, не е в полза на България и само потвърждава впечатлението, че следването у нас съвсем не е на сметка.
nbsp;
nbsp;
Промени в годишните такси на някои специалности в държавните висши училища в периода 2008-2013 г. (в лв.)
Направления 2007/2008 учебна година 2013/2014 учебна година
Медицина, фармация и стоматология 768 900 – 960
Музикални, танцови, изобразителни, театрални и филмови изкуства 300 – 720 660 – 1500
Математика, информатика и природни науки 511 750
Химия, физика, биология и инженерни науки 401 600 – 750
Право, филология, философия, психология и социология 356 500 – 580
Икономика, педагогика и административно управление 222 лв. 340 лв.
Архитектура 400 лв. 660 лв.
Национална сигурност 320 500 – 750
Източник: Постановления на Министерския съвет за утвърждаване на таксите за кандидатстване и обучение в държавните висши учебни заведения в България.
