Не само вложителите в кипърските банки се оказаха недоволни от приетия през миналия месец спасителен заем за закъсалия остров. Около решението как давещата се в дългове страна да бъде извадена от блатото се породиха много въпросителни още в самото начало на преговорите. В продължение на два дни от изминалата седмица депутатите от Европейския парламент усилиха напрежението, като настояха за повече яснота около финансовите планове за Кипър. На гореща критика бяха подложени както самите решения на тройката кредитори – Европейската централна банка, Международния валутен фонд и Европейския съюз, така и техният модел на работа.
В центъра на дебата попаднаха президентът на Еврогрупата Йерун Дейселблум, еврокомисарят по икономическите и паричните въпроси Оли Рен и членът на управителния съвет на Европейската централна банка Йорг Асмусен. Депутатите поискаха обяснение за точните обстоятелства, които според тях доведоха до провал и фиаско на спасителния план.
Френският евродепутат Силви Гулард нарече
Дейселблум – най-оптимистичния гробар
когото някога е познавала. Той от своя страна поясни, че с оглед на огромните финансови проблеми на Кипър това е бил възможно най-добрият избор, а искането за преразглеждане на плана определи като нереалистично.
Еврогрупата нанесе огромна вреда върху доверието към Европейския съюз като резултат от слабата комуникация между институциите, заяви френският член на фракцията център-ляво в Европарламента Жан-Пол Гаузе. Свен Гиголд, член на германските Зелени, определи позицията на Дейселблум като неприемлива, тъй като не е предоставил достатъчно детайли за това как се е стигнало до спасителния пакет. Той поиска също така пълно писмено обяснение.
Попитан от евродепутата Юрген Клуте дали Кипър не трябва да бъде компенсиран, тъй като част от кризата е резултат от изкупуването на гръцкия дълг, Дейселблум заяви, че няма причина за подобно действие, тъй като кипърските банки сами са решили да инвестират в гръцките, осъзнавайки, че това е много рисковано.
Оказа се, че
вината за хаоса на острова
е на самия остров. Това стана ясно от думите на комисар Оли Рен и члена на управителния съвет на ЕЦБ Йорг Асмусен, които потвърдиха позицията си, че кипърските власти са отговорни за огромна част от бъркотията в Никозия при определянето на параметрите на заема. Но в същото време тежка критика понесе и Европейската комисия поради факта, че не е успяла да установи по-рано проблемите в кипърския банков сектор и да предприеме действия срещу тяхното разрастване.
Дълго време никой нямаше нищо против международните финансови инвеститори да влагат огромни суми в малките островни банки и да се радват на ниските данъчни ставки. Сега само може да си представяме
какъв смъртоносен удар е претърпял банковият сектор
в Кипър, след като трябваше да бръкне в сметките на своите клиенти, за да запази правителството в състояние на платежоспособност. Докато властите решаваха дали да се разделят с валутата, или да стабилизират държавата в краткосрочен план, предизвикаха огромен спад на доверието в банките, сподели за БАНКЕРЪ пряк наблюдател на процесите в Никозия. И допълни: Бенк ъф Сайпръс имаше репутация на една добра и надеждна банка, която привлече много от парите на хората през последните години. Сега обаче руснаците с тлъсти сметки ще се задоволят единствено с кипърско гражданство. За много от притежателите на активи на острова наложените мерки бяха огромен шок. И все още много от тях се опитват да намерят логично обяснение за това как подобно нещо би могло да се случи в страна, която изглеждаше толкова обещаваща и така икономически защитена. Няма нищо по-лошо за една банка от недоволни клиенти и дори в ситуация на стабилизиране през следващите няколко години едва ли някой ще си помисли да стъпи отново в кредитна институция в Никозия. Както съобщи в четвъртък гуверньорът на централната банка на Кипър Паникос Деметриадес, близо 70 на сто от стойността на депозитите на острова принадлежат на чуждестранни граждани, докато малките спестявания на кипърци остават незасегнати.
Последиците от приемането на спасителния пакет от 10 млрд. евро може да се окажат много по-лоши от условията на международните кредитори за отпускането на заема. Кипър се превърна в първата страна в еврозоната, която посегна на депозитите, за да финансира своето собствено оцеляване. А тази стъпка несъмнено ще остави сериозен белег върху финансовите политики в Европейския съюз и извън него. Заражда се и сериозната опасност мерките, приложени в Никозия, да се превърнат
от експеримент в модел
след като ирландският финансов министър и настоящ председател на Европейския съвет Майкъл Нуунан представи във вторник (7 май) предложение на своите колеги в Европа, според което вложителите със сметки над 100 000 евро ще бъдат принуждавани да участват в спасяването на закъсали банки. Звучи абсурдно, нали?
Съгласно предварителния текст, изготвен от ирландското председателство, гарантираните депозити за над 100 000 евро ще бъдат използвани за спасяване, в случай че една банка има проблеми. Но вложителите ще бъдат ощетени накрая, след като преди това загуби ще понесат притежателите на акции и облигации. Предложението ще бъде обсъдено по време на срещата на финансовите министри на 14 май. То е част от по-обхватния механизъм за преструктуриране или ликвидиране на проблемни банки. Идеята цели да предпази данъкоплатците от плащане за грешките на банките, като първо бъдат наложени загуби на акционерите, облигационерите и вложителите.
Финансовата драма в Кипър през март подейства като напомняне за необходимостта да бъде извършен
основен ремонт на банковия сектор
и извади на преден план и дълго обсъждания въпрос за установяването на банковия съюз. Близо година след оповестяването на тристепенния план за надзор и подпомагане на кредитните институции в съюза страните членки споделят противоположни мнения за бъдещето на новия механизъм. Първата стъпка – създаването на единен надзорен орган, подчинен на Европейската централна банка – изглежда, ще влезе в сила до средата на 2014 година. Докато вторият стълб, включващ схемата за преструктуриране и фонда за подпомагане и закриване на фалирали банки, остава под съмнение. Много малка е възможността третият елемент – единната схема за гарантиране на депозитите, някога да види бял ден.
Банковият съюз дълго време среща съпротивата на Германия, която се страхува, че подобна схема ще остави нейните данъкоплатци да плащат сметката за грешките, допуснати от банки в други страни. Но, изглежда, че Берлин е решил да даде благословията си, след като германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви във вторник, че е готов да подкрепи установяването на съюза възможно най-скоро в рамките на съществуващите закони. По-рано през миналия месец – по време на срещата на финансовите министри в Дъблин, Шойбле твърдеше, че банков съюз не може да съществува без промяна на договора за ЕС.
Междувременно лидерите на Г-20 призоваха еврозоната да се придвижи по-бързо към приемането на новия механизъм, за да се съживи икономиката в региона. След урагана в Никозия обаче окончателната структура на банковия съюз вероятно ще бъде различна от първоначалния вариант, предвиден от европейските лидери. Сделката за острова несъмнено отвори стари рани във финансовата регулация, а ограбването на вложителите постави под съмнение доверието в настоящата банкова система. Така че ефектите от съвременната кипърска трагедия ще продължават да разтърсват финансовия свят и през следващите месеци…
nbsp;
nbsp;
Яснота за това колко точно пари ще изгубят вложителите в кипърските банки ще има най-рано през септември. Това поясни специално за в. БАНКЕРЪ Христос Хрисостомау, бивш съветник по европейска интеграция в бюрото по планиране към министерството на финансите при управлението на три правителства в Кипър. Българите със сметки на острова ще поделят една съдба заедно с всички останали притежатели на депозити. Никой обаче не знае какъв точно е размерът на спестяванията на нашенци, защото всякаква информация остава на тъмно, за да бъдат скрити и авоарите на руснаците.
Втората по големина банка Лаики ще бъде затворена, а сметките до 100 000 евро и кредитите на клиентите ще бъдат прехвърлени към Бенк ъф Сайпръс. Останалите вложения над застрахования праг остават блокирани за неопределено време. Клоновата мрежа на закритата банка също ще премине към Бенк ъф Сайпръс, а притежателите на акции ще загубят напълно дела си. Много от служителите ще бъдат съкратени вследствие на преструктурирането. Все още остават в сила ограниченията за теглене до 300 евро на ден, а за извършването на по-големи транзакции по търговски операции е необходимо специално одобрение на борда на централната банка.
Дори за самите власти в Кипър бъдещето на страната остава неясно. Повече светлина за съдбата на финансовия сектор на острова се очаква да има едва след превеждането на първия транш за страната в размер на около 3 млрд. евро. Очаква се парите да потеглят към Никозия след средата на май.
