До 17 май Асоциацията на банките в България ще изготви становище по предложените от правителството промени в министерското постановление, което въвежда правила, по които държавните фирми ще държат парите си в кредитните институции. Както можеше и да се предположи, задачата на АББ въобще няма да е лесна, защото самите банки се разминават в позициите си по детайлите на този правителствен проект. И нищо чудно да се стигне дотам АББ просто да препрати до правителството пакета със становища, които са й изпратили банките. Подобно действие също е в духа на публичното обсъждане на един документ, пък и през годините асоциацията е ползвала такъв подход, когато е ставало дума за обсъждане на наредби на БНБ.
По-голямата част от кредитните институции са съгласни, че Правилникът за реда за упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала не е изчистен. И по начина, по който е подготвен, не решава въпроса с т.нар. диверсификация на риска при управлението на парите на държавните фирми. Има сто и един начина да се заобикаля този лимит от 25% на средствата, които едно предприятие може да държи в една банка. Но все отнякъде трябва да се започне, заяви изпълнителен директор на кредитна институция, който засега не иска името му да се огласява. Аз обаче смятам, че това изискване за петгодишен опит в работата с държавни фирми трябва да отпадне, защото то автоматично свива броя на банките, които могат да кандидатстват до две или най-много три, каза същият мениджър. Друг негов колега пък смята, че в правилата трябва да влезе изискването държавните фирми задължително да пускат до всички банки съобщения, че провеждат конкурс за избор на обслужваща кредитна институция. Ситуацията в момента е такава, че мениджърите на държавните дружества пращат съобщения само до банките, между които смятат да изберат обслужващата. Останалите просто са в неведение дали се провеждат конкурси и кога.
Много банкови мениджъри смятат, че въведените критерии за рейтинги и за опит при даването на кредити на държавни фирми са просто безсмислица. Коя банка не знае как се взема депозит например, питат риторично изпълнителни директори на банки. Някои от тях казват, че единствената разлика между държавните и частните фирми е, че шефовете на държавните си просят комисиони от банките, за да оставят при тях пари на депозит. Комисионата е между 1 и 2% от сумата, но когато става дума за депозит от 10 млн. лв. например, този, който решава на коя банка ще го даде, си прави сметката, че ще прибере в джоба си 100 или 200 хил. лева.
Що се отнася до рейтингите, нали видяхме колко сигурни и достоверни са тези на международните агенции ФИТЧ, Муудис и Стандард енд Пуърс. Виж, ако при оценката се ползват рейтингите, които изготвя управление Банков надзор на българските банки, това е друга работа. Само че е почти сигурно, че самата БНБ няма да е съгласна те да станат публично достояние.
Част от изпълнителните директори на кредитни институции пък са убедени, че наредбата в сегашният й вид е напълно непригодна, защото не уточнява някои важни конкретики по самите договори за обслужване. Става дума за условията, при които лихвите по депозити и кредити могат да се променят. Например банка печели обслужването на дадена фирма с високи лихвени равнища по депозитите и ниски лихви по кредитите. След това (година по-късно) заради конюнктурата на пазара и промяната на рисковия профил на клиента тя намалява лихвите по депозитите и увеличава тези по кредитите. Някои ще кажат, че това трябва да бъде изрично забранено в самия договор. Само че кой в тази международна и вътрешна ситуация може да каже какви ще са лихвите на пазара след една година.
При толкова много неясноти проектонаредбата май наистина е безсмислена, най-малкото защото няма да постигне основния си ефект – да въведе правила за по-безрисково и доходно управление на средствата на държавните фирми.
