Програмно-експертно правителство, създадено с политическата подкрепа на БСП, ДПС и Атака,или нови избори в едно с политическа криза. Това е изборът, пред който е изправена България седмица след предсрочните парламентарни избори на 12 май.
ГЕРБ искат касиране на вота заради нарушаването на правилата в деня на размисъл, разбра се на дългоочакваната им пресконференция в четвъртък. Доскорошните управляващи получиха 30.535%, или 1 081 600 гласа, което е спад с около 600 хил. спрямо резултата им отпреди четири години. Въпреки първото им място останалите партии очаквано ги изолираха.
По важните теми партиите БСП и ДПС и Атака са на различно мнение; единственото, което виждам, че могат да направят, е да се вземе голям заем, който за година – година и половина да изхарчат, коментира Борисов перспективите за нов кабинет. Цели три дни след вота ГЕРБ не благоволиха да дадат официално изявление. Те са първите, на които президентът Росен Плевнелиев трябва да връчи мандат за съставяне на правителство. Бойко Борисов не си прави илюзии, че то ще мине в парламента, но въпреки това ще спази процедурите, защото го дължал на хората, които са гласували за партията му, обяви самият той.
До официалното обявяване на резултатите от вота вместо на партийна пропаганда ГЕРБ разчитаха на помощта на приближените им съсловни организации. Във вторник земеделски производители дори предупредиха, че ще протестират, ако Борисов отново не стане министър-председател: Целият сектор Земеделие благодари на Борисов за субсидиите. Имаме големи притеснения дали ще получаваме субсидии през следващия програмен период, споделиха дертовете си животновъдите. На следващия ден наред на разговор бяха поканени приятелски пациентски организации. Винаги съм се опитвал да правя за всички най-доброто. Благодаря ви, че си имаме доверие. Оценявам, че точно в днешния ден дойдохте при мен, обърнал се е Борисов към тях, цитиран от пресцентъра на ГЕРБ.
Още в нощта на изборите бившият шеф на ПГ на партията Красимир Велчев оповести, че и ГЕРБ ще прави програмно правителство, но с Бойко Борисов като премиер и с познатите от предишното управление министри. Иначе спорадичните прояви на лидера на ГЕРБ преди пресконференцията в четвъртък затвърдиха впечатлението, че той е изтощен от тежките атаки, които понесе. Бившият премиер се показа като изнервен човек, на когото всички са му виновни.
Откриване на неочакван съюзник
БСП остана на втора позиция, взимайки 26.609%, или над 942хил. гласа, което в сравнение с предишния вот е увеличение от почти 195 хиляди. Социалистите успяха да вкарат в парламента 84 депутати, което е повече от удвояване и логично именно те ще акушират следващия кабинет. При ситуацията с разделението на силите в парламента във вторник Сергей Станишев направи изявление, което прозвуча почти като предупреждение за разцепление на Атака по познатия герберски тертип. Подкрепата, която БСП ще търси за следващия кабинет, ще бъде не само от партии, но и от отделни депутати, разбра се от изказването му. Освен това след изборите идеята на социалистите за названието на следващото правителство е еволюирала от просто програмно в програмно политико-експертно. БСП ще се стреми не само да си подсигури парламентарно мнозинство, но и извънпарламентарно, стана известно още. Не се знае каквото точно означава това, но се планира разговорите на левицата с партиите, останали под 4-процентовата бариера, да започнат веднага след тези с парламентарните сили.
Левицата е открила доста общи неща с националистите и ще преговаря с тях, обявиха още от Позитано 20 през седмицата. В опит да аргументират бъдещия съюз с Атака соцфункционери се заеха да търсят еднакви елементи в платформите на двете партии. И най-накрая, няма как, ги откриха, свеждайки радостната вест до знанието на широката общественост. Първо Корнелия Нинова обяви в телевизионно интервю, че политиката за бизнеса е едно от нещата, по които двете партии имат съгласие: Ако направим кабинет, трите мерки, които смятаме веднага да предприемем: осигуряване на кредитен ресурс в Банката за развитие, намаляване драстично на регулационни и лицензионни режими чрез промени в закони и чрез промени на подзаконови и нормативни наредби и държавата да стане най-изрядният платец към бизнеса.След това и заместник-председателят на БСП Евгени Узунов заключи, че социалните платформи на двете политически сили се припокриват.
Атака и БСП обаче все още имат сериозни различия по въпроса за повишаването на доходите. Както се знае там националистите стоят много по-вляво, отколкото социалистите биха желали да отидат. Това е вероятно и една от причините Атака да е привлекателна за част от лявомислещите. От левицата заявиха неофициално, че очакват разговорите със Сидеров и останалите лидери да започнат след окончателното обявяване на резултатите от ЦИК, което стана в сряда вечерта.
Цената на зрелия национализъм
След като губи около 137 хил. гласа в сравнение с 2009 г., но успя да вкара с двама депутати повече от предишния парламент, Атака сега е положението на ДПС след изборите през 2001 г. и 2005 година. Партията получи 7.297 %, което съответства на над 258хил. гласа. Естествено, от националистическата партия бягат като дявол от тамян от всяко сравнение с ДПС или от формулировката за коалиция с тях. Сидеров описа ролята, която Атака ще изпълнява като остенът, който ще ръчка да бъде свършено нещо. Тя освен това няма да има свои министри. Във вторник Атака стана последната парламентарна партия, прегърнала мантрата програмно правителство. Ето как лидерът й намекна пред националната телевизия, че очаква политическите оферти, но че същевременно остава верен на принципите си: Атака не говори въобще за коалиции, ние сме против това. Тук въпросът е какво реално може да се направи, ако правителството е програмно. Това означава непартийно правителство. За съжаление не чувам от лидерите на политическите сили най-важното нещо – готовността им да решат важните проблеми. Например ЕРП-тата, защо не се говори за това?
В изборната нощ депутат от Атака повтори пред в. БАНКЕРЪ партийната позиция, че ще подкрепят всяко правителство, което се заеме с изпълнението на тяхната програма. Същевременно източникът ни коментира категорично, че никой от политическите сили не би могъл да приеме радикалния документ в пълния му вид.
Логично възникват три въпроса, чиито отговори се оформят в момента. Първият е какви компромиси е готов да направи Сидеров с идеите си. Вторият – кои от тях БСП и ДПС ще приемат. Третият е какво от държавната баница са склонни да обещаят двете партии на националистическия си събрат по оръжие. Все пак едва ли ДПС и БСП са въодушевени от перспективата за съюз с подобен балансьор. Самите те имат най-малък интерес да повтарят договорките и да припомнят формата на тройната коалиция.
Съглашението между ДПС и Атака независимо дали е под коалиционна или друга форма като програмно правителство би довело до сериозни последици за партията на Сидеров. Два мандата на безпринципни коалиции бяха достатъчни да изтрият НДСВ от политическата сцена. Само един ще е напълно достатъчен за Атака. Само преди броени месеци до избухването на протестите социологическите проучвания показваха, че тя остава извън парламента. Към това се прибавя, че Националният фронт за спасение на България, чийто избирател едва ли се различава особено като профил от този на партията на Сидеров, упорито диша във врата й. При ниската избирателна активност ВМРО също получи нелош резултат – близо 2 процента. Това прави дилемата пред Атака особено трудна. При излъчените от Сидеров сигнали циничното, но логично обяснение е, че той е готов да заложи дългосрочното си политическо бъдеще, за да бъде позлатен. В буквален смисъл. А след това в даден момент може би би пробвал лупинг в опит да спаси себе си и партията си. Разбира се, с оглед на политическото му поведение досега всяка негова позиция може да е била предпоследна. При непредвидимите политици винаги може да се очакват и парадоксални изненади. Така например, ако се стигне до сформиране на правителство, Атака може да е най-преданата му партия заради това, че след евентуалния му разпад бъдещето й вероятно не би било особено розово.
Не се знае как биха реагирали депутатите на Сидеров на задкулисната прегръдка с ДПС. Лидерът посочи в сряда, че се чувства много по-сигурен в своите депутати, отколкото преди, но историята е известна. В 41-вото Народно събрание Атака влезе с 21 народни представители, от които до края му останаха само 10, а в предишното 40-о пак влязоха 21 души. При разпускането му парламентарната група се беше разпаднала, тъй като бе останала под задължителния минимум от 10 човека.
ДПС пък получи 11.306%, или малко над 400 хил. гласа, което е спад от близо 192 хиляди. И Лютви Местан побърза категорично да отхвърли възможността за коалиция с Атака: Избирателят на ДПС има много силна и здрава ценностна система и никой няма право да прави експерименти с душевността на избирателя си, обясни той в сряда. Лидерът на движението отхвърли и класическата коалиция между две или три партии или еднопартиен кабинет. Същевременно подчерта, че за него най-лошият вариант са новите избори. Според заместник-председателя на ДПС Христо Бисеров партията му дори няма да сяда на една и съща маса с Атака – това било задължение на социалистите.
Правителство мутант или нов вот
Преминаването към нови или към поредица от нови избори може да доведе до възпроизвеждане на същия или на подобен патов резултат. Или пък до по-големи абсурди. След като в 42-рия парламент представените български гласоподаватели са едва малко повече от една трета, смисълът от участието в изборния процес е поставено под въпрос.
Но ако допуснем разгръщане на абсурдистки сценарий, не може да не забележим, че България вече си има миниеквивалент на актьора Бепе Грило, чиято партия стана трета политическа сила в Италия. Това е Светльо Витков. При все че остави смислени формации като ДСБ и България на гражданите извън парламента на 12 май гласоподавателят присъди на т.нар. партия Глас народен годишна субсидия от около половин милион лева. След поредица от вотове отвращението от политиката би могло да доведе и до набъбване на сумата.
Но дори и да не се стигне до подобни екзотики, ако политическата криза се задълбочи, свиването на инвестициите, на стопанската активност и увеличаването на безработицата са неизбежни. Такава би била реалността, ако следващото правителство се окаже нестабилно, както се очертава, или се влезе в поредица от парламентарни избори. Две възможности, които, уви, могат да почукат на вратата всеки момент…
Остава ни за пореден път да се опитаме да посрещнем ситуацията с мъдра ирония. И да се самоуспокоим, че ако и никога няма да видим как налъмите цъфват, то поне може да станем свидетели как социалисти, партия на етническите турци и крайно леви националисти си поделят властта. Хубавото, когато абсурдът е на една ръка разстояние от теб, е осъзнаването, че наистина няма невъзможни неща.
