Нищо не е по-трудно от тълкуването на нормативна уредба в инфарктна ситуация, какъвто е случаят с търсенето на вина за нарушения в изборния процес. Органът, от който всички партии и институции очакваха да изясни въпроса със законността на проведения предсрочен парламентарен вот миналата неделя и предхождащия го ден за размисъл, се оказа доста неподготвен за случая. Въпреки че една национална телевизия и няколко партийни лидери не спазиха правилото за политическо мълчание в последните 24 часа преди гласуването, Централната избирателна комисия(ЦИК)не откри нарушения в деня за размисъл и затвори папката на казуса. Така случаят с намерените 350 хил. бюлетини в склад на печатницата Мултипринт, за което националната ТВ7 директно обвини ГЕРБ още преди прокуратурата да се е произнесла, и последвалите коментари за държавен преврат и насилствено завземане на властта в България от една политическа сила се оказаха напълно в реда на нещата 24 часа преди вота на повече от 6 млн. избиратели.
Гледахме три часа записи. За да се отчете, по смисъла на Изборния кодекс, че има предизборна агитация в деня за размисъл, трябва да има отправен призив. Призив в излъчените пресконференции за пряка агитация няма. Независимо че се коментират предстоящите избори, както и участниците в тях, по смисъла на Изборния кодекс агитация няма, категорична бе Красимира Медарова, председател на ЦИК. В този контекст резултатите от гласуването се считат за напълно легитимни, а самият изборен процес – неопорочен. В същото време телевизията, която огласи скандала и предизвика вълната от публични коментари, бе наказана от комисията за неблагоразумието да излъчи – пак на 11 май, но в ранните часове на деня – интервю с лидера на БСП Сергей Станишев. Последвалите репортажи на живо с ясното послание за 350 хил. бюлетини, подготвени за изнасяне от функционери на ГЕРБ, за да подменят вота останаха без коментар. В така създадената ситуация действително е трудно да се каже какво разбира ЦИК под предизборна агитация.
Според формулировката, включена с последните изменения в Изборния кодекс, агитация е всеки призив в подкрепа на определена партия или коалиция.И можем да се съгласим, че в деня за размисъл никой не е изричал думите Гласувайте за нас!. Факт е, че партийните лица се въздържаха от споменаването на политически формации, а в публичното пространство излетяха далеч повече нападки и обвинения, отколкото лозунги или послания. Но тъй като политическата агитация невинаги е с положителен знак, а риториката познава и други форми на убеждаване, случаите, окачествени като обиди или упреци, са обхванати от друг текст в Изборния кодекс. Става дума за чл.134, ал. 5, според който използването на агитационни материали, които накърняват добрите нрави, честта и доброто име на кандидатите, е абсолютно забранено. Но щом самата Централна избирателна комисия не открива нарушение в деня за размисъл, можем само да гадаем дали репортажът, излъчен в ефира на националната телевизия ТВ7, е агитационен материал и дали изнасянето на недоказана по своята същност информация за опит за манипулиране на изборните резултати всъщност накърнява честта и доброто име на кандидат за Народно събрание. Спорен е също и въпросът дали като осъждат постъпката водачите на БСП, ДПС и Атака, всъщност не изпращат посланието Не гласувайте за набедения, подкрепете нас? Какво си е помислил избирателят в деня за размисъл е неизвестно, но хипотезата, че подобен скандален случай може да повлияе на вота точно в деня за размисъл, е по-скоро вярна, отколкото погрешна.
Така или иначе Централната избирателна комисия се позова единствено на sect;1, т. 21 от преходните и заключителните разпоредби на Изборния кодекс и не откри призиви за ничия подкрепа в деня за размисъл. Когато говорим за нарушения, разширително тълкуване е недопустимо, бяха думите, с които комисията сложи край на всякакви последващи проверки и анализи. Очаква се думата на Конституционния съд.
