Дали, кога и как големите банкови вложители следва да претърпят загуби при спасяването на закъсала банка? На този въпрос се опитаха да отговорят финансовите министри от еврозоната по време на срещата им на 13 и 14 май в Брюксел. Нахъсани от скорошната трагедия в Кипър, те предлагат мерките, приложени на острова, да бъдат включени в бъдещия механизъм за възстановяване и оздравяване на кредитните институции. Така големите вложители на Стария континент са изправени пред сериозния риск да плащат за грешките на банките.
Засега всичко е само на думи, докато страните членки не успеят да постигнат единодушие по въпроса за създаването на банковия съюз. А това, изглежда, че ще бъде трудна задача, след като Германия отново изрази възражения. По време на срещата Берлин влезе в конфликт с члена на управителния съвет на Европейската централна банка Йорг Асмусен.
ЕЦБ настоява структурата и механизмът на действие на банковия съюз да бъдат готови до средата на 2014 г., а Германия обяви, че иска по-бавни темпове. Искаме единен европейски механизъм, заедно с единна схема за преструктуриране и единен фонд за подпомагане и закриване на банки, финансиран чрез такси от банковия сектор, заяви Асмусен. Според него това трябва да се случи паралелно с планираното поемане на правомощията за надзор над банките през следващата година.
Германският финансов министър Волфганг Шойбле обаче се опитва да убеди колегите си, че е необходима промяна на договорите за Европейския съюз, която да гарантира защита на данъкоплатците. Според Шойбле настоящите закони в ЕС ще позволят на ЕЦБ да изпълнява надзорни функции, но за създаването на нов общ орган за преструктуриране или затваряне на фалирали банки се изискват промени в Лисабонския договор. И позицията му звучи убедително. Процесът на промени в договора обаче може да отнеме години и крие много рискове, тъй като за да бъде одобрен, трябва да бъде ратифициран от парламентите на 27-те страни членки. През миналата седмица германският финансов министър заяви, че средствата за преструктуриране или ликвидиране на банки не могат да бъдат в един общ фонд, докато не се въведат по-централизирана система в общността и по-стабилна законодателна основа. Затова той предлага алтернатива чрез изграждането на мрежа от национални органи за справяне с проблемните банки, които да отговарят за изпълнението на първия етап от проекта, докато не бъде извършена договорната промяна.
Разделението възпрепятства плановете на Европа да създаде възможно най-бързо банкови правила, които да гарантират, че всеки един кредитор на ръба на фалита може да бъде затворен, без това да застраши финансовата стабилност. Широка дискусия по въпроса за банковите регулации беше проведена и по време на срещата на Г-7 в края на миналата седмица в Лондон. Финансовите лидери и централните банкери също подчертаха огромното значение на създаването на банковия съюз с единен надзорен механизъм, както и орган за затваряне и преструктуриране на банки. Много от страните и институциите в еврозоната също вярват, че цялостен банков съюз е необходим за справянето с банкови кризи, а по-скорошното му прилагане ще възстанови доверието на инвеститорите.
