Скандалът със схемата за източване на социални помощи в Холандия, повече известна като българската измама, предизвика ожесточен дебат сред местния политически елит и стресна европейците. Предисторията е от края на април, когато разследване на телевизия Брандпунт, впоследствие показано и по германския канал RTL,разкри, че български граждани са се регистрирали в общината в Ротердам срещу документ за самоличност и фалшив договор за наем, срещу което получавали официален номер за социални помощи. Измамниците предавали получените номера на организаторите на схемата, след което били извозвани обратно в България. От своя страна тарторите на групата впоследствие кандидатствали за жилищни и здравни помощи, срещу което получавали между 6000 и 8000 евро на човек. Измамата излязла наяве, когато някои от мулетата се оплакали в българската полиция, че не са взели обещаните им пари. По закон съответната служба в страната изплаща помощите в брой незабавно, а едва след това проверява дали молбите са основателни. Така е след 2006-а, когато холандската социална система е реформирана, за да стане по-удобна за ползване от гражданите. За 2007-а е регистрирана само една измама, но след това случаите достигат до няколкостотин през 2011-а.
Като реакция от скандала холандският заместник-министър на финансите Франс Векерс от управляващата десноцентристка либерална партия заяви, че е недопустимо местната данъчна система да бъде използвана като банкомат. Депутати от дясната и от лявата опозиция упрекнаха Векерс, че лекомислено е позволил най-малко 95 млн. евро от парите на холандските данъкоплатци да бъдат пропилени заради престъпните схеми. Експертът по финансови въпроси от ляволибералната партия Демократи-66 Ваутер Колмес каза, че е заплашено доверието в Европа, което ще изчезне, ако поляците, българите и румънците могат лесно да извършват измами. Неотдавна и крайнодесният популист Герт Вилдерс обвини правителството, че предоставя помощ на затруднени икономически държави от Южна Европа и дори откри сайт за подаване на оплаквания от източноевропейските имигранти. Реакцията в обществото ни се измерва с циничната констатация: А вие какво очаквахте?, обобщава директорът на Холандския институт за социални изследвания Паул Снабел.
Материал по темата написа и авторитетният всекидневник Файненшъл таймс. Опасенията за емигрантска вълна от България и Румъния, която ще експлоатира местните социални и здравни системи, са твърде силни и във Великобритания, Германия и Франция. В дебата на Острова управляващите консерватори въведоха термина туризъм за социални помощи. Неотдавна премиерът Дейвид Камерън изтъкна, че новите емигранти не са допринесли с данъците си за стабилността на здравната система и затова трябва да плащат, когато се лекуват в английските болници. Британският министър на труда и пенсиите Иън Дънкан Смит допълни, че има европейци, възползващи се от правото на свободно движение, за да търсят най-добрите социални плащания. Във Франция крайната десница също експлоатира казуса, за да увеличи потенциалните си избиратели, след като социалистическото правителство на Франсоа Оланд увеличи от 150 на 291 сферите, в които ще бъде разрешено на румънците и българите да работят. Според националистката Марин льо Пен това е скандално решение, защото безработицата в страната е 10 процента. В Германия под мотото идва имиграцията на бедността политиците се опасяват, че общините не могат да разрешат проблемите, свързани с растящия брой чужденци. Странно е само защо, когато идва имиграцията на специалистите, същите тези политици се правят на разсеяни, а сега се въртят като обрани евреи. Освен лекари, медицински сестри, инженери и програмисти в Източна Европа има и бедни. И съвсем не всички бедни са престъпници и измамници, тръгнали да доят холандци и германци.
