Асоциацията на банките в България (АББ) стигна до заключението, че не може да изработи единна позиция на бранша по проекта на служебния кабинет за правилник, по който държавните предприятия да избират обслужващите ги банки. Той бе разработен в края на април от специална комисия към Министерския съвет, в която участваха премиерът Марин Райков и повечето министри от служебния кабинет. След това проектът бе качен на сайта на Министерството на икономиката за двуседмично публично обсъждане. Срокът изтече на 17 май и очакванията са в близките дни служебният кабинет да вземе окончателно становище дали този нов правилник въобще ще бъде приет, или ще остане като задача за следващия кабинет. Основните новости в него, ако бъде одобрен, са, че клаузите му ще са задължителни, а не препоръчителни за всички държавни фирми и че една банка няма да може да управлява повече от 25% от парите на една държавна компания. Третият ангажимент е да има публичност за това кое дружество в коя банка си държи средствата, ако те превишават лимита от 25 процента.
Веднага след публикуването на проекта АББ поиска коментарите на банките по него. Но още от самото начало бе ясно, че изграждането на единна позиции ще е доста сложна задача. Най-малкото защото всяка отделна кредитна институция има различен бизнес интерес по отношение на предлагания правилник. Някои банки го приеха с умерен оптимизъм, като шефовете им заявиха, че в документа има много пропуски и неясноти, но все отнякъде трябва да се тръгне. Други пък категорично го отрекоха, тъй като, според тях, той въобще не решава въпроса с концентрацията на средства в една или друга кредитна институция, а само имитира активност по въпроса. Трети пък го окачествиха като противоречащ на пазарната логика и изпълнен с неработещи правила и изисквания, които можели да създадат единствено хаос. На 15 май стана ясно, че АББ няма да излезе с единна позиция по въпроса, а ще изпрати позициите на отделните банки в Министерския съвет. Официалният мотив на АББ е, че даването на становище по разпоредби, засягащи пряко бизнеса на банките и конкуренцията между тях, може да бъде изтълкувано и като конфликт на интереси.
