Аз, Буки, Веди, Глагол, Добро, Есть, Живете… Каква благост, колко доброта… Нашата азбука, милата реч на мама и на татка…
24 май – един от историческите жалони на духовното ни висине. Другите са: 19 февруари, 3 март, 1 ноември…
Дни, в които и на пълния тъпигьоз му трепва нещо отляво. А най-въодушевени са политиците, които изпадат в свински възторг, изживявайки се като законни наследници на Кирил, Методий, Паисий, Ботев, Апостола, българските опълченци, Вазов…
Няма лошо. Мигновени епопеи на незабравимите за едни и весели панихиди – за други.
От течението на кръстопътя между Европа и Азия ли настиваме? Или пък сме правени от пресечена сперма на прабългарите, друсали се хиляди километри върху конски гърбове, докато си харесат земя и небо. Или амалгамата от царско могъщество и безкрайна робия са ни направили шизофреници. Немислещи, духовно хроми същества, които здраво държат патериците на механичното преклонение пред шепата безспорни исторически авторитети. Уж изповядаме монотеистична религия, а прашасалите ни идоли са навсякъде около нас. За да се поклоним пред тях на някоя сакрална дата, без дори да издухаме праха от лицата им. Без да знаем нищо повече за тях, без да изпитваме нищо повече от задължителна манифестационна признателност.
Ние сме народ, виждащ като хищниците – в черно-бяло. Даже само в черно или само в бяло. А най-често – само в черно. В извечната диалектика на плюса и минуса, на живота и смъртта, на бъдеще и минало – сме слаби.
Та кой беше Кирил, защо замесват и Методий и каква е тая глаголица, която наричаме кирилица? Трудни и неподходящи въпроси за ракийка и салатка. Една учителка дори питала децата кой им харесва повече – Кирчо или Мето и ако отговориш Мето – шестица, фен ли си на Кире – пет.
Историческото значение на славянската писменост е безспорно и многопосочно. Така славянските народи имат възможност да се запознаят с Библията и други богослужебни книги, с византийската култура. Запазват се като етническа група, обогатява се тяхната култура, а световната цивилизация се обогатява със славянската култура. Много големи народи от древността (траки, илири, келти, скити…) и техните култури се претопиха. Славяните не само се запазиха, но и славизираха части от други етноси (македони, траки, илири, тюрко-българи, елини и др.).
Но, тук идва първото но. Славянската писменост раздели славяните. С изгонването на Кирило-Методиевите ученици от Моравия западните славяни минаха в зоната на латинското влияние, а Македония, България, Сърбия и по-късно източните славяни – в зоната на византийското влияние. Цивилизационните резултати от това се чувстват и днес.
Второ но. Защо говорим и пишем така: Европа иска от нас, Европа ни натиска, въпреки, че гласът на Брюксел е и нашият глас? Заради съкрушителния за нас сегрегационен ефект на азбуката. Не става дума за фейс-буки и за чатица. Става дума за нещо много по-голямо и съдбоносно, но по монашески свенливо необсъждано.
Казал ни го е един от титаните в изследването на европейската цивилизация – Пьотр (Петър) Бицили*. Този човек е написал, че създаването на славянската писменост е прекъснало връзката с античните традиции в науката и е причина за относителното изоставане на православните народи в сравнение с народите на Западна и Централна Европа. По време на Възраждането, когато нациите се обръщат към ценностите на античността, славянският свят е затруднен да ги ползва поради езиковата бариера. За целите на религията и науката западните народи използват латинския език. На латински се превеждат трудове от арабски и гръцки. За времето от 1440 г. (когато е изобретено книгопечатането) до 1500 г. 77% от всички отпечатани книги са на латински. Ползвайки латинския, западноевропейската интелигенция има достъп до трудовете на античните мислители и хуманистите от епохата на Ренесанса, има възможност да обменя идеи. Затова там човекът е в центъра на света, Витрувианският човек, скициран от Леонардо да Винчи, като мярка за всички неща.
А ние, гордите унижени от съдбата (която е продължително и многопосочно преплитане на обективни събития), сме кръстосали южняшката безгрижност с руския сплин. Празнуваме 9 май като Деня на победата и като Деня на Европа, а Трети март като Деня на Освобождението, при все че това е празник на руския империализъм.
Аз, Буки, В(р)еди….
nbsp;
Чавдар Цолов
европеист-аматьор
nbsp;
*Пьотр Бицили, роден през 1879 г. в Одеса, завършва Историко-филологическия факултет на Новоросийския университет, а през 1910 г. е утвърден за частен доцент. През 1924 г. e избран за ръководител на Катедрата по нова и най-нова история на Софийския университет и се установява в България. В края на 1948 г. благодарна България формално поради изтичане на договора му с университета го освобождава, и то без право на пенсия. Неоцененият у нас, но изучаван на Запад първи наш европеист притихва завинаги през 1953 г. в София.
