След без образното или безобразното управление на ГЕРБ, което окончателно заличи лявото и дясното в българската политика, след вота на недоверие, гласуван от улицата, явно иде време за социален капитализъм. Това е определението, което изкристализира след първото четене на програмата Орешарски. Безспорният финансист е структурирал добре тезите си, разделил е мерките на спешни и средносрочни, предпазил се е от залитане към сиромахомилство или бизнес лобизъм. Читателят добива впечатлението за премереност и реализъм.
Това изтъкна и самият Пламен Орешарски: Общото в мерките е стремежът ни да приложим нов модел на взаимодействие на държавата и бизнеса и държавата и гражданите.
Мерките са две групи – стабилизационни и пакет от краткосрочни програмни намерения. Ще акцентираме на стабилизационните мерки, които са разделени в три групи: за подкрепа на домакинските бюджети на социалнослабите граждани, за подобряване на бизнессредата и насърчаване на предприемчивостта и за укрепване на държавността.
Мерките в подкрепа на социалнослабите граждани са за ново регулиране на жизненоважни за тях разходи. От една страна, това е гаранцията, че цената на тока няма да се вдига от 1 юли. Парламентът трябва да гласува мораториум върху цената, докато не се формира новата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, в която, както разбрахме от дебатите в Народното събрание в сряда, трябва да има гражданска квота.
След националното съвещание на БСП и коалиционните партньори от 20 май стана ясно, че се планира въвеждането на двутарифна система с по-ниски цени за минимум използван ток, чиято цел е да се разшири енергийното подпомагане. Увеличаването на помощите за плащане на ток от социалнослабите е наложително. На пръв поглед двутарифната система е добра идея, но трябва да бъде обмислена много внимателно, защото повечето граждани се отопляват с ток. И така са принудени да консумират повече електричество от тези, които са закачени за топлофикациите. Точно такива хора не бива да бъдат ощетявани от една нова двутарифна система.
Истината е, че въвеждането на поносими сметки за електричество и отопление са една от най-жадуваните, но и най-труднопостижими мерки, защото проблемите в отрасъла са безкрайни – като се почне от по чудо спасената от фалит НЕК, премине се през енергийния микс и се стигне до ДКЕВР, откъдето твърдят, че повече резерви няма.
Следващата спешна мярка е промяната в ценообразуването на лекарствата, която да доведе до поевтиняването им. Тази мярка е директно отражение на отдавна назряло обществено недоволство. Но цените на лекарствата са трудна тема при напълно либерализиран пазар. Усилията на правителството на ГЕРБ през последните две години доведоха до понижение на цените на няколкостотин медикамента, заплащани напълно или частично от НЗОК, и увеличени в пъти цени на други лекарства и консумативи извън списъка.
Сред спешните мерки е и разкриването на нови бройки за временна заетост. Това е мярка със спорен, краткосрочен ефект, което беше признато и от Орешарски, и от Станишев. Пък и средствата в бюджета не позволяват да се приложи широка държавна програма за заетост. Орешарски е наясно, че само пренасочването на пари от еврофондовете към трудоемки проекти могат да доведат до спиране на растежа на безработицата. Затова през следващите няколко месеца със сигурност ще станем свидетели на нова политика, която може накратко да се опише с фразата: По-малко строителство на нови магистрали, повече ремонти на пътища.
Сред спешните мерки за подобряване на бизнес средата е спирането на административния натиск върху бизнеса. Което може да се тълкува като отказ от практиката приходните агенции да се използват за силов натиск върху данъкоплатците. Предвижда се и прекратяване на практиката недостигът на приходи да се запълва с неданъчни глоби и санкции, както и намаляването на държавните и ведомствените такси, особено за стартиращ бизнес.
Държавата ускорено ще се разплаща по изпълнени договори и своевременно ще възстановява ДДС, като вече е изработен график за просрочените задължения.
Орешарски обещава, че ако поеме изпълнителната власт, ще предприеме решителни мерки срещу контрабандата и необявените вътрешнообщностни доставки. Ще се въведе и забрана офшорни фирми да сключват сделки с държавни и общински фирми и да вземат пари от бюджета и ЕС.
В третата група належащи мерки са тези за укрепване на държавността. Ще се въведе нов модел на взаимодействие между парламент и правителство. От кабинета ще се очакват редовни отчети за изпълнение на програмата за управление, като по този повод ще се въведе и нов тип парламентарен контрол. А министрите се очаква да бъдат чести гости на заседанията на комисиите в Народното събрание. Ще се вземат незабавни мерки за овладяване на битовата престъпност, възстановяване на баланса между МВР и ДАНС и спиране на безразборното използване на СРС чрез надежден и независим надзор върху тях.
Предстои спешно да се обсъди и актуализира проектът на споразумение за партньорство с ЕС за 2014-2020 г. с участие на неправителствения сектор. Времевите срокове за това вече са критично кратки. Левият евродепутат Евгени Кирилов се обади преди дни от Брюксел, за да каже, че следи усвояването и нещата са плачевни. През последните три месеца на миналата година сривът бил постоянен, а през първото тримесечие на тази година са усвоени само 23 млн. евро. Според него проста екстраполация показва, че до края на годината може да приберем от Европа около 100 млн. лв., т.е 8 (словом – осем) пъти по-малко от планираното…
Мерките, обявени от Орешарски , до известна степен се разминават с изявленията на лидера на БСП Сергей Станишев, който още преди изборите, а и след тях постоянно говори за въвеждането на прогресивен данък върху доходите на гражданите. Мотивът му е, че богатите трябвало да проявят разбиране в тези тежки времена и да отделят по-голяма част от доходите си, с които държавата да подпомогне бедните. Тези чисто политически заявления, в стил Франсоа Оланд, са нещо нормално за един лидер на Партията на европейските социалисти. Станишев изрича точно онова, което очакват да чуят от него повечето му избиратели. Но сме сигурни, че го прави с ясното съзнание, че тези негови заявления най-вероятно няма да бъдат претворени в закони. Не изключваме евентуална промяна в облагането на гражданите, но това едва ли ще стане през тази и следващата година. Отлагането ще е с аргумента, че останалите партии, от които зависи парламентарната подкрепа на едно правителство на Орешарски, няма да са съгласни с отмяната на плоския данък. Ако пазарната конюнктура пък се подобри, самите граждани вече няма да настояват за промяна на облагането.
Истината е, че успехът на едно програмно правителство зависи от това, да се намерят допълнително бюджетни приходи, с които да се финансират мерки за стимулиране на бизнеса. Орешарски знае къде и как да търси резерви, включително и чрез увеличаване на приходите от ДДС и акцизи. Това се прави чрез намаляване на контрабандата, но без любимите на Бойко Борисов показни полицейски акции. Да го кажем така: има способи, по които държавата да накара част от сенчестия бизнес да излезе на светло и да вкара повече приходи в хазната в името на икономическата стабилизация на страната. Това обаче изключва тв филмчета за нахлувания в офисите на един или друг бизнесмен.
Основният въпрос, който си задават много хора, е дали един бъдещ кабинет начело с Орешарски ще устои на чисто политическите и корпоративни интереси на партиите, които го подкрепят. Нашето мнение е, че въпросните партии ще се въздържат от подобен натиск, поне докато икономическата конюнктура не се подобри, в името на своето оцеляване. Защото провал на програмния кабинет ще нанесе на подкрепящите го огромни политически щети и ще позволи реанимирането на ГЕРБ. А точно това не желаят и БСП, и ДПС, и Атака.
