Колосални загуби от 2 млн. лв. на ден, топли връзки между политици и шефове на енергийни предприятия, непрозрачност и зависимост на националния ни регулатор… Такива звучни шамари ни зашлевиха Европейската комисия и Световната банка в анализите си за състоянието на енергийния ни сектор, представени в последните дни на служебния кабинет от ресорния вицепремиер Екатерина Захариева и министъра на икономиката Асен Василев. Не че и досега не знаехме за тези проблеми в енергетиката, но когато две толкова премерени в изказванията си институции извадят на показ кирливите ти ризи, значи ножът наистина вече е опрял до кокала и е крайно време за реформа.
Съдействието на Брюксел и Световната банка бе потърсено малко след съставянето на правителството на Марин Райков, като най-големият проблем, очертан от тях, е
финансовият дефицит в сектора
nbsp;
Начинът, по който се използват наличните мощности в страната, и моделът на ценообразуване създават огромно разминаване между приходи и разходи. Общият размер на задълженията в отрасъла е малко над 13 млрд. лв. за следващите 17 години. Това означава, че ако той не се преструктурира, ще трябва да плащаме между 800 млн. и 1 млрд. лв. на година, за да се запази цената на електроенергията на текущите равнища, което е 1.16% от брутния вътрешен продукт на страната, заяви Асен Василев.
Мнозина експерти досега виждаха възможност да се излезе от тази ситуация чрез увеличаване на износа към съседните държави. Световната банка обаче категорично опровергава подобна възможност. Просто надбавките, които плащат търговците за експорт, са се увеличили многократно – от 4.8 евро през 2005-а до 17.5 евро през 2013 г., което определено затруднява износа.
Дори и да се увеличи експортът това няма да помогне – за първото тримесечие на тази година той се равнява на нивата от 2008-2009-а – между 2 и 2.5 гигаватчаса. Но даже и при най-добро стечение на обстоятелствата износът няма да разреши проблема със свръхкапацитета в системата, обясни Василев.
Всъщност в основата на всичко е изключително закъсалата финансово Национална електрическа компания. Тя е единствен купувач на регулирания пазар и е задължена да взима тока, произведен по дългосрочни договори (с американските ТЕЦ Марица- изток 1 и Марица-изток 3) и от изключително скъпите възобновяеми енергийни източници и когенерации, които не отговарят на Европейската директива за големи горивни инсталации и на законодателството за качеството на въздуха. Когато към всичко това прибавим и мегапроектите АЕЦ Белене и Цанков камък, нетните задължения набъбват до феноменалната сума от 2.1 млрд. лева. В тази ситуация съвсем естествено НЕК започва да бави плащанията за закупената електроенергия и повлича след себе си останалите участници по веригата производство – пренос – разпределение, генерирайки междуфирмена задлъжнялост.
Още по-притеснително е, че и Европейската комисия, и Световната банка са категорични, че потреблението през следващото десетилетие няма да се увеличи поради намаляващото население на страната, високия потенциал за пестене на енергия в индустрията и бита, както и при възможното производство на ток на по-ниски цени в съседни държави. По-категоричен довод да забравим АЕЦ Белене – здраве му кажи! Световната банка дори откровено посочва, че
втора атомна е провалена инвестиция
Или, с други думи, решението е едно – реформиране на модела на един-единствен купувач (бел. ред. – НЕК) и ДКЕВР да определя цените в зависимост от индивидуалната ефективност и технологията на производителя. Да, това може да означава, че толерирани досега централи като ТЕЦ Бобов дол, ТЕЦ Марица 3 и редица топлофикации и заводски мощности ще трябва драстично да намалят и дори да спрат производството си. Но експертите от Световната банка са повече от ясни – необходимо е да се намали себестойността на електроенергията, която се изкупува, като се подобри разпределението на квотите за регулирания пазар. И Електроенергийният системен оператор да обслужва първо най-евтините централи преди другите.
Трябва да спрем да купуваме ток от скъпи централи, когато не сме задължени, и да натоварим системата по възможно най-ефективния начин, спазвайки договорите, отбеляза вече бившият служебен министър Василев. Хубаво, ама стигаме до следващия голям проблем, свързан с начина на управление на енергийната система. За никого не е тайна, че огромната част от разрешителните за екоцентрали през последните години
бяха раздадени с политическите протекции
nbsp;
на хора от изпълнителната и законодателната власт. Затова Световната банка препоръчва да се разкрият изцяло интересите на всички държавни служители и депутати в енергийния отрасъл, за да се изгради доверие в него. Наред с това няма да е зле всички предприятия в тази сфера най-накрая да започнат да избират изпълнителните си директори и членовете на управителните и надзорните си съвети с реални конкурси, а не по политическа и приятелска линия.
Именно заради приятелски назначения се получават парадокси като този с цените на държавните хидроелектрически централи, които се натискат изкуствено за сметка на възобновяемите енергийни източници. Вестник БАНКЕРЪ вече писа за казуса с НЕК, която разполага с 35 ВЕЦ-а с обща инсталирана мощност от 2811 мегавата. Или почти колкото АЕЦ Козлодуй, когато работеше на пълна мощност с шестте си блока. Но в официалните документи на електрическата централа черно на бяло е записано, че приносът на тези близо 3 хил. мегавата в общото електропроизводство е малък, защото се използват за поемане на върховото натоварване (т.е. само в случай, че някоя от базовите централи се изключи от енергийната система). Въпросните мощности са строени преди десетки години и при все че бяха основно рехабилитирани, повечето от тях вече са счетоводно амортизирани и се водят при НЕК на нулев баланс. Така цената, която те произвеждат, е много ниска – от порядъка на 15 лв. на мегаватчас или приблизително колкото евтиния ток на АЕЦ Козлодуй.
За последните пет години нетната използваемост на тези централи е едва 8 процента. Дори Гърция, която не се слави като особено богата на водни ресурси страна, може да се похвали с двойно по-голяма употреба на ВЕЦ-овете си. Досега у нас отдавна трябваше да са изградени газови централи, които да гарантират баланса на енергийната система в кризисни ситуации, вместо за това да се използват водноелектрическите централи, коментира енергийният експерт на КТ Подкрепа Aнгел Божилов.
Когато става въпрос за интереси, няма как да отминем Българския енергиен холдинг (БЕХ), тъй като
ползата от енергийния шампион е никаква
nbsp;
Той бе създаден при управлението на кабинета Станишев (2005-2009 г.) и правителството на ГЕРБ първоначално смяташе да го закрива, само че впоследствие тихомълком се отказа от намеренията си. Реално холдингът е една дублираща паразитна структура с високоплатени служители и с единствената задача да събира дивиденти от дъщерните си дружества. Както и всички търгове на подопечните му фирми да минават през неговата санкция. Неслучайно сега от Световната банка препоръчват той да бъде закрит. Подобен съвет е повече от очакван, още повече че изпълнителният директор на БЕХ Михаил Андонов се разследва от прокуратурата за безстопанственост в размер на стотици милиони лева.
Какви са намеренията на новия министър на икономиката Драгомир Стойнев тепърва предстои да видим. Но
третата голяма група от проблеми
е свързана с ширещата се сред населението енергийна бедност. Системата за подпомагане на изнемогващите групи е неадекватна, електроенергията в бита се използва неефективно и води до по-голямо потребление. Спрямо 2003-а размерът на раздадените енергийни помощи е намалял три пъти. Днес само 12% от енергийно бедните потребители получават рамо от държавата. Затова Световната банка е на мнение, че е необходимо да се увеличи сумата за енергийни помощи и те да станат достъпни за повече хора.
Така или иначе, сега топката определено вече е в полето на новия министър на енергетиката Драгомир Стойнев. И би било добре той да си запише някъде едно изказване, което направи Екатерина Захариева при представянето на анализите на Европейската комисия и международната финансова институция. Бившият вече вицепремиер заяви: Няма как да се мине с отделни и частични мерки – трябва да се действа навсякъде. Това не е меню, не може да си избирате едно нещо и да оставите другите за след време. Ако искаме да балансираме пазара и да променим системата така, че да имаме справедлива цена за крайния потребител и в същото време да не изгоним инвеститорите, е необходим комплекс от мерки, като всички играчи по веригата трябва да се съгласят и да понесат своята отговорност. Надявам се, че политическите ръководства след нас ще разгледат тези доклади и ще предприемат необходимите мерки.
Казано директно – ако енергетиката не облече скроен по европейските мерки костюм, я чака много бавна и мъчителна смърт.
