Рейкявик възнамерява да огласи до септември новия си план за премахване на валутния контрол, въведен през 2008-а, за да защити местната валута от катастрофална обезценка в резултат на колапса на исландската банкова система. По програмата работят екипи от правителството и от централната банка на страната, заяви в началото на седмицата в интервю в столицата на ледената земя министър- председателят Зигмунд Давид Гунлаугсон.
Премиерът и финансовият министър на Исландия обещаха преди парламентарните избори на 27 април да отменят бързо капиталовите ограничения. През миналата седмица обаче те преосмислиха плановете си, следвайки стратегията на Кипър. Както е известно, Никозия въведе през април безпрецедентен за страна от общността контрол върху банковите транзакции, за да предотврати бягството на капитали от най-големите местни банкови групи. И въпреки че постепенно тези рестрикции започнаха да отпадат, те все още не са отменени напълно. Казано накратко, подобни режими много по-лесно могат да бъдат въведени отколкото премахнати.
Новото правителство на Исландия взе още едно важно решение – да оттегли заявката си за членство в еврозоната. Мотивът на премиера Гунлаугсон е, че той не иска да присъедини държавата си към блок в криза точно когато нейното стопанство се възстановява. С това решение Исландия на практика последва Дания, която също се дистанцира от идеята за членство в еврорегиона, за да защити икономиката си.
Председателят на централната банка на Исландия Мар Гудмундсон потвърди на 26 май, че е наложителна различна стратегия, при която да бъдат запазени някои ограничения срещу спекулативни валутни операции. Финансовото министерство пък посочи някои възможни полезни ходове: налагане на лимити за търговските сделки с валутни деривативи (точно както подходиха едри европейски стопанства, включително и Франция) и определяне на таван на количествата чуждестранни валути, които исландските банки набират в клоновете си. Според исландските финансисти тези мерки могат да се възприемат двояко – като някаква форма на капиталови ограничения, но и като нормална част от процеса на управление на исландската крона.
Точният момент за отмяна на валутния контрол е един от въпросите, предизвикали намесата на МВФ. Експерти на международния кредитор предупреждават, че подобни рестрикции, поддържани прекалено дълго, могат да изкривят пазарите, а усилията за предотвратяване на риска от спекулации – да навредят на погрешната група субекти. Един от тези отрицателни ефекти вече е налице – Рейкявик се бори да задържи притока на капитали в облигации на местния жилищен сектор – най-ликвидния пазар в страната и един от малкото, в които задгранични инвеститори могат да влагат своите крони без ограничения.
В капана на капиталовия контрол са хванати чуждестранни кредитори с инвестиции за общо около 8 млрд. щ. долара. Сега правителството иска от онези от тях, които са кредитирали фалирали местни банки, да опростят деноминирани в крони задължения за грубо 3.6 млрд. щ. долара. По този начин те ще помогнат да се намали натискът върху валутата, след като бъдат премахнати капиталовите рестрикции. Според премиера Гунлаугсон подобен подход ще е от полза и на двете страни, защото, ако частните инвеститори не искат да поемат част от загубите, Исландия няма да може да се върне към валутен режим на свободно плаване на кроната.
Нобеловият лауреат по икономика за 2006-а Едмунд Фелпс одобри решението на Рейкявик да се откаже от членство в еврорегиона, защото по този начин ще отстрани много от рисковете, произтичащи от кризата на държавния дълг в общността. Според Фелпс Исландия ще е много по-добре, ако въведе валутен режим, чрез който да обвърже местната парична единица с валути, различни от еврото, като например канадския долар или норвежката крона.
