В България има шест клона на чуждестранни финансови институции. Това са Алфа банк, ING Банк, Ситибанк, ИШБанк, БНП Париба и Те-Дже зираат банкасъ. Една от тях е гръцка, има по една турска, германска, холандска и американска.
Според методологията на БНБ те представляват трета група кредитни институции у нас, но поне две трети от тях – по своите резултати и по високата си специализация и ненадмината конкурентоспособност, поне засега нямат сериозни конкуренти в отделни ниши на пазара. Типични примери за това са клоновете на Ситибанк, БНП Париба и на ING Банк. Към 31 март тази година клоновете на Ситибанк и ING банк нямат нито един лев експозиция на дребно при активните си операции, включително и в такива полюбени от масовото банкиране ъгълчета на пазара като ипотечните и потребителските кредити. Засега Ситибанк и ING банк обслужват единствено големи корпоративни клиенти. Същото може да се каже и за БНП Париба. Вярно е, че в нейния баланс има 26 000 лв., но това са заеми, дадени на служители. Не е тайна, че у нас банкирането на дребно БИП Париба не осъществява чрез клона си, а чрез специализираното си дружество БИП Лични финанси. На другия полюс е клонът на гръцката Алфа банк у нас. Близо една трета от заемите й са инвестирани именно в банкирането на дребно и този бизнес й носи добри приходи.
Засега не се забелязва особен интерес от навлизането на нови клонове на чуждестранни банки в България, но има и изключение. ИШБанк, която има централа в Германия, е създадена там с турски капитали, открили клон у нас. Документи в БНБ за откриване на клон е подала и австрийска фалирала кредитна институция Мейил Банк.
Парите на моженето
Шампион по размер на активите си сред клонове е гръцката Алфа банк с 3.796 млрд. лв. за първото тримесечие на 2013 г., а раздадените 1.412 млрд. лв. кредити са донесли на трезора лихви през първото тримесечие за 17.74 млн. лева. Следват клоновете на ING банк и Ситибанк, а на опашката е ИШБанк с 8.672 млн. лв. и общ лихвен приход от раздадените кредити за над 7 млн. лв. от 99 000 лева.
Подобна е картината и при привлечените средства и разходите за лихви по тях. И тук лидира Алфа банк – 3.99 млрд. лв. и лихвен разход от 66 000 лв., следват я ING Банк и Ситибанк, а с най-малко привлечени средства е отново ИШБанк – 19.104 млн. лв. и лихвен разход от 23 000 лева. За сметка на това в областта на корпоративното кредитиране абсолютни водачи остават клоновете на ING Банк и Ситибанк, което говори за тяхното доминиращо положение в този сегмент без ясна възможност за промяна в близко време.
Това е резултат на една устойчива пазарна стратегия на техните майки, а успехите на Ситибанк, БНП Париба и на ING Банкв корпоративното банкиране са резултат и на високия имидж на техните собственици.
Впрочем отказът на Ситибанк и на ING Банк да атакуват банкирането на дребно може да се обясни и с отсъствието на големи американски и холандски инвестиции в реалната икономика на България, което не налага на инвеститорите от тези страни да организират банковото обслужване на своите служители и работници в същите американски или холандски банки, с които те работят навсякъде по света. Това не налага и въвеждане у нас на едно по-широкоспектърно банкиране, въпреки че в други страни тези банки предлагат невероятно богата гама банкови услуги и продукти. Впрочем отсъствието на преки английски инвестиции в България е и основната причина да няма у нас нито една английска банка.
Средната класа не инвестира в логото
Не бива да забравяме, как в средата на 2000-те години стана ясно, че рекламираните у нас международни дебитни и кредитни карти VISA на холандския трезор всъщност се издават в Унгария. Това определяше и високата цена за тяхното обслужване, което, поне по онова време, ги направи по-неконкурентоспособни спрямо масовите банкови карти, предлагани от банките в България. Така на маркетинг специалистите стана ясно, че когато продукт с едно изключително престижно лого като ING Банк не е по кесията на средния българин, той винаги губи пазарната битка спрямо по-евтините конкуренти, оценили по-правилно покупателната способност на израстващата средна класа в България.
Кой какви облигации купува?
Прави впечатление и пряката зависимост между финансовите проблеми в страните, в които оперират майките на клоновете у нас, и техните инвестиционни нагласи по активните операции. Така например клоновете на Ситибанк и на ING Банк имат нулува експозиция към чуждестранни ценни книжа, а БНП Париба има едва 2 млн. лв. в подобни вложения, докато клонът на гръцката Алфа банк е инвестирал над 2 млрд. лв. в дългови книжа на чуждестранни емитенти. Става дума за инвестиции в ценни книжа на гръцки финансови структури, които носят висок доход на клона.
Знаем, че българският бизнесмен е обикновено мнителен за произхода на парите на другите, както и за имиджа на своите контрагенти – парен каша духа през 1996-1997 година.! Това се отнася и до имиджа на финансиращите го банки. Затова голямото пазарно преимущество на шестте банкови клона у нас е яснотата около тяхната собственост. Носейки името на именитите си майки и подчинявайки се на техните строги и утвърдени вътрешни правила за поведение и процедури за работа, те предлагат бързо и качествено обслужване. Или, както обичат да твърдят в клона на Ситибанк у нас:Ние работим в 103 страни и можем да осъществим превод за броени минути до всяка от тях. Така конкуренцията расте и става особено хаплива и жестока, досущ като в старата английска пословица: – Пусни лисица в курника, да се размърда кучето…
И въпреки че вероятно тихите отличници имат осигурено бъдеще, не бива да се забравя, че при избор на обслужваща банка повечето граждани и фирми често се водят в избора си от съвсем непазарни мотиви, вместо от балансовата ефективност: находчива реклама, изгодно ниво на лихвите, мнение на близки и роднини, натрупан личен опит. Във всеки случай, поне засега, повечето клонове на чуждестранни банки у нас работят много добре и техните клиенти са доволни.
Хубен Ненчев
