Жестоки санкции, достигащи до осем години затвор и отнемане на цялото имущество се готви за длъжностни лица, които крият осигуровки. С поправка в Наказателния кодекс ГЕРБ-ерите Искра Фидосова, Красимир Ципов и Димитър Лазаров искат да се въведе наказателна отговорност за длъжностни лица, които избегнат установяването или плащането на осигуровки. Под ударите на справедливостта ще попаднат чиновници от държавната приходна администрация, счетоводители на фирми и други, пряко свързани с плащането на осигуровките.
Законопроектът, внесен в Народното събрание за обсъждане, е същият, предложен в края на миналия парламент, коментира специално за БАНКЕРЪ Ципов.
Осъществяването на това деяние води до значително спадане на приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване, което безспорно се отразява неблагоприятно и върху размера на осигурителните плащания, мотивират се народните представители. Подобно негативно явление се наблюдава през последните години и в повечето случаи води до загубване на някои права на осигурените лица. Например осигурени лица, които не са платили повече от три дължими вноски за здравно осигуряване по вина на техните шефове, заплащат оказаната медицинска помощ.
Необходимо е също така да се отбележи, че осигурителни права по Кодекса за социално осигуряване се ползват, когато са внесени или когато са дължими осигурителни вноски. В немалък брой от случаите дори се получава така, че осигурителни плащания се поемат от изправните към държавното обществено осигуряване лица или от държавата, обясни Ципов.
Законопроектът съдържа и определения за невнесените вноски в големи размери и в особено големи размери. Първият случай се отнася за Задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване или за задължително здравно осигуряване в размер над 3000 лв., вторият – за тези, които надхвърлят 12 000 лева.
Предлага се създаването на нов състав в глава седма Престъпления срещу финансовата, данъчната и осигурителната системи в Наказателнопроцесуалния кодекс, с който се определя на кой съд ще бъдат подсъдни делата за подобни престъпления. Променя се и Законът за административните нарушения и наказания, като се създава възможност за налагане на административнонаказателна имуществена санкция на юридическо лице, когато то се е обогатило или би се обогатило от извършване в негова полза на съответното престъпление.
Ще изброим изчерпателно състава на новия член 260а в НК, по който е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години и глоба до 2000 лева. Такова ще е наказанието, ако длъжностното лице обяви осигурителен доход в по-малък размер от действителния за осигуреното лице. Законът го преследва и ако не подаде декларация, потвърди неистина или затаи истина в подадената декларация. Държавният или частният чиновник са застрашени от наказателно преследване и ако съставят или използват документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанската си дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите. Последствия има и ако длъжностното лице унищожи или укрие в законоустановените срокове счетоводни документи, счетоводни регистри или ведомости за заплати.
Когато деянието е извършено с участието на орган по приходите или регистриран одитор, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 5 хил. лева.
Когато задълженията са в особено големи размери – над 12 000 лв., наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд задълженията се внесат в бюджета заедно с лихвите, наказанието за големи размери става лишаване от свобода до две години и глоба до 500 лв., а за особено големи размери – лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.
Проектозаконът предлага и особена защита за потърпевшия работник или служител, подлежащ на задължително осигуряване. Той вече няма да носи наказателна отговорност заради немарливостта или престъпното поведение на неговите шефове, включително и за подбудителство и помагачество, каза Ципов.
Според представители на частни пенсионни компании строгостта на промените няма да реши въпроса с осигуровките. Необходимо е да се извърши промяна в Кодекса за социално осигуряване, с която да се премахне законовата възможност осигурителни права да се пораждат не само за внесени, но и за дължими осигурителни вноски. Това, според тях, е вратичката, през която се измъкват нежелаещите да плащат осигуровки работодатели.
