Проектозаконът за промените в ДАНС е бил подготвен от тесен кръг автори и дори вътрешният министър Цветлин Йовчев не е знаел за това, което го очаква. Това стана ясно в началото на седмицата от интервю на Йовчев пред националното радио. В отговор на упрек, че в предлаганите сериозни промени не са чути мненията на експерти по национална сигурност и неправителствените организации, МВР шефът отговори следното: Разбира се, че ще… предполагам, че още при подготовката на този законопроект са изслушани такива мнения и са съгласувани. Очевидно е, че в подготовката на един такъв законопроект са участвали експерти.
Според интервюто, освен че е правен на тъмно някъде на Позитано, както посочи и бившият вътрешен министър от времето на тройната коалиция Румен Петков, проектът не е бил съгласуван и с евроатлантическите партньори на МВР и оперативните му звена. Дни след приемането на проекта на първо четене в 42-рото Народно събрание се появиха информации, че партньорските служби в Европа са изненадани от сливането на спецслужбата с полицейски функции на ГДБОП и контраразузнавателната Агенция Национална сигурност. Запитан дали е притеснен, че промените не са съгласувани с евроатлантическите партньори, Йовчев отговори, че ако намерим подходящия начин, за да се комуникира правилно провежданата реформа, да се обясни каква е целта и какви биха били възможните резултати от нея, то няма да има никакъв проблем. Но не мога да ви кажа към момента, призна той.
Според неофициална информация в края на седмицата вътрешният министър Цветлин Йовчев ще предприеме първата си задгранична командировка в Брюксел, за да обясни лично какви са целите на проекта. Не е тайна, че в досегашната си дейност антимафиотската дирекция имаше тесни контакти и сключени споразумения с най-известните служби в света. Сред тях са щатската ДЕА, британската агенция за борба с организираната престъпност СОКА (Serious Organised Crime Agency), Интерпол, Европол, ФБР, SELEC (Балкански оперативен център за борба с разпространението на наркотици) – Букурещ. В двустранните споразумения с тях страна обикновено са били ГДБОП или МВР. Антимафиотската служба има конкретни ангажименти по споразумения с ДЕА, Интерпол и Европол. В други договори за сътрудничество в борба с организираната престъпност за компетентен орган е посочено МВР. Например в подписания още през 2004 г. Протокол за сътрудничество в областта на правоприлагането между МВР на България и Министерството на вътрешните работи на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, визиращ съвместни действия срещу тероризма, незаконен трафик на наркотични вещества и прекурсори, международна организирана престъпност, нелегална миграция, трафик и търговия с хора, незаконни финансови сделки, икономически престъпления и пране на пари, престъпления, свързани с правата на интелектуалната собственост, компютърни престъпления и корупция, в списъка на компетентните правоприлагащи органи е записано МВР. Какво става с тези споразумения след потъването на ГДБОП в самостоятелната по закон ДАНС, която е извън силовото ведомство?
През 2012 г. ГДБОП отчете, че са реализирани и завършени няколко проекта с международно участие. Например Подобряване на българо-норвежкия отговор на трафика на хора, Развиване на българската национална платформа за борба с киберпрестъпността в партньорство с Италия и Франция, Полицейска дейност по противодействие на наркотиците на Балканите с Австрия, Германия и Сърбия, Представяне на изискванията за създаване на екипи за разследване за борба с трафика на хора в страните от Югоизточна Европа със Словения, Обмен на служители между румънския компетентен орган по противодействие на фалшифицирането на парични средства и съответните компетентни полицейски органи на страните от Югоизточна Европа с Румъния, Обмен на служители – Естонска полиция и Гранична полиция, испанската служба BIBE и Българската полиция, насочен към борбата с фалшифициране на евробанкноти и монети. Освен това през същата година ГДБОП разработи и изпрати за оценка четири проектни предложения за финансиране с европейски средства с участие на партньори от чуждестранни компетентни служби.
Авторите на проекта за сливане на антимафиотската дирекция в ДАНС обаче явно не ги е било грижа за подписаните и действащи споразумения за сътрудничество. Те са сметнали, че са изчерпали всички аспекти на това действие с параграф 12 (1) от предходните и заключителните разпоредби в проектозакона, според който ДАНС е правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на ГДБОП. Този факт обаче няма как да го знаят нито в ДЕА, нито в Европол, нито в Интерпол или където и да е по света.
nbsp;
nbsp;
Мнения
Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) проф. Лазар Груев:
Липсва ясна визия за функционирането на ГДБОП. Държавата не поема ясен ангажимент, за да реши този проблем, а непрекъснато се люшка. Малко ми е странно събирането на аналитичните функции на ДАНС с тези на ГДБОП, но за мен е по-важно как ще работят по разследването.
nbsp;
О.р.ген. Кирил Радев, бивш директор на НСБОП:
Преминаването на ГДБОП към ДАНС не е просто сливане на две служби, а сливане на контраразузнавателни функции. Това е малко опасно, защото не се знае по какъв начин ще бъдат постигани контраразузнавателните цели, включително и политическите цели, ако недобронамерено се използва службата с полицейски методи.
nbsp;
Проф. Димитър Йончев, експерт по национална сигурност:
Няма цялостно решение в предложения закон за национална сигурност. От това, че няма цялостно решение, следват и много негативни неща. Така и промяната, която се прави в момента за ДАНС, не се вписва в един общ поглед към системата за национална сигурност, а решава конюнктурен въпрос под натиска на общественото мнение. Аз съм за по-сериозни решения, които обвързват всичките елементи на сигурността в едно цяло. Не трябва да се губи време и трябва да се създадат експертни работни групи, за да правят, както трябва Закона за националната сигурност и елементите в него. В този му вид той не трябва да продължи да се движи напред.
