Един мирен протест в малък парк в европейската част на Истанбул се превърна в огромно вълнение, разтърсващо страната от главата до петите. Един премиер, умеещ майсторски да достига до сърцата и умовете на милиони, се трансформира в странно психологично състояние и загуби връзка с реалността. Да, в тези протести има националисти и светски групи, които са крайно алергични към Партията на справедливостта и развитието на Реджеп Ердоган от първия й ден на власт. Да, сред протестиращите има и такива, които канят военните да се намесят. Да, не липсват и някои маргинални формирования, които прибягват до екстремно насилие и вандализират улиците. Но има толкова много други хора, които нямат нищо общо с тях.
Либерали, демократи, консерватори и вярващи мюсюлмани протестират срещу Ердоган, без да прибягват до насилие и да призовават военните. Всички те, които идват от различните части на политическия спектър и при нормални обстоятелства не можем да си представим да бъдат заедно, се обединиха само защото им е писнало от стила на министър-председателя, от неговия началнически, хегемонистичен език и отношение. Гневът от премиера е единственият общ знаменател, който ги обедини.
Същият този гняв се натрупваше от дълго време и някои неотдавнашни стъпки и думи на Ердоган предизвикаха неговото изригване. Премиерът и колегите му нарекоха третия мост над Босфора на името на Явуз Султан Селим, който в народните схващания е тиранична и омразна фигура. Проектозаконът за употребата на алкохол и неговите радикални ограничения разбуниха добре познатите опасения за начина на живот на мнозина. Ердоган увеличи тези страхове с изявлението си, че хората трябва да пият вкъщи, и с поученията си за морала и порядъчното поведение на публични места. Така се стигна до крайната точка, когато мирните протести в парка Гези бяха потъпкани брутално от полицията. И докато общественият гняв нарастваше, Ердоган наля масло в огъня, като обиди протестиращите и подчерта, че нищо няма да го откаже от реализирането на строителните проекти в този парк.
Всички знаем какво се случи след това. Турция беше разтърсена от масови демонстрации и държавното ръководство е изправено пред най-сериозната политическа криза от години. В много отношения обаче, още преди избухването на размириците, днешните демонстранти стояха от едната страна на разломната линия, прорязваща турското общество и политика. Водачите на недоволството са светски настроени, привърженици на левите идеи и на либералните възгледи, а Ердоган и поддръжниците му са религиозни консерватори.
Само преди дни положението изглеждаше различно. До 2012-а Ердоган ръководеше 17-ата най-голяма икономика в света, превърна се във влиятелен фактор в Близкия изток. Но дори когато печелеше избори у дома и възхвали в чужбина, авторитарният обрат в държавата беше в ход. През 2007-а, когато офицери от армията, оперативни служители от разузнаването и фигури от криминалното подземие се опитаха да свалят правителството, Партията на справедливостта и развитието се възползва от заговора, за да затвори устата на своите критици. Оттогава Турция е страна, в която журналистите рутинно са хвърляни в затвора поради спорни причини, държавната машина е използвана срещу частни компании, защото техните собственици не са съгласни с властта, а свободата на изразяване във всичките й форми е под натиск.
В разгара на безкрайните залпове от сълзотворен газ срещу протестиращите на площад Таксим в турската столица един от съветниците на премиера тъжно попита: Как може правителство, което е получило почти 50% от вота, да е авторитарно? Това перфектно характеризира днешна Турция на Ердоган, в която управляващите използват увеличаващите се нива на победа в изборите, за да оправдаят всички свои действия, насочени против голяма част от опозицията. В типичен опит да се използват изборните резултати като тояга Реджеп Ердоган още в началото на протестите предупреди Народнорепубликанската партия – главната опозиционна политическа формация: Ако вие съберете 100 000 души, аз мога да събера милион. Министър-председателят самоуверено реши, че кризата и размириците не заслужават да промени планираното пътуване в Северна Африка. Той остави своя заместник да държи положението под контрол и показа невъзмутимото си лице пред света, гледайки през слънчевите си очила почетните караули на летищата, полагайки венци и обсъждайки търговията и бизнеса.
През десетте години на своето управление Ердоган се постара да извлече всички ползи от едно от най-големите предимства на Турция -положението й между Европа и Близкия изток. Когато Евросъюзът беше най-равнодушен към европейското членство на Анкара, за страната бе логично да се обърне на изток. До началото на Арабската пролет през 2011-а Ердоган изглеждаше като победител. Докато Брюксел се бореше с еврокризата, той излъчваше сила и създаваше работни места, правейки бизнес с арабския свят. Големи сделки например бяха сключени с режима на Муамар Кадафи в Либия, имаше приятелството на Башар Асад в Сирия…
Ердоган обича да повтаря, че половината от турския електорат е гласувал за него, но, изглежда, пренебрегва обстоятелството, че останалата половина не го е направила. Турция беше сочена като модел за мюсюлманска демокрация, което сега никак не се връзва с кадрите от сблъсъците между турската полиция и демонстрантите. Когато в Сирия започнаха сраженията, Анкара стана главен поддръжник на опозиционните сили, оказвайки се близо до състояние на необявена война с Дамаск. Ердоган изглеждаше необезпокояван от факта, че тревожи и отблъсква големи части от населението, като се ангажира толкова дълбоко със сирийските събития. Това също е един от факторите, които доведоха до протестите по улиците на южната ни съседка. Към него се прибави внушението, че премиерът единствен знае какво е добро за Турция и няма да толерира никакви други мнения.
Според редица политически наблюдатели Реджеп Ердоган е достигнал границите, до които може да управлява без одобрението на онази половина от турския народ, която не е гласувала за него. Той все още е най-популярният турски политик, само че ако страната продължи да се поляризира, това може да изгуби значение.
Анатолий Стайков
