Новият финансов министър Петър Чобанов още в първите си медийни изяви обяви, че не получава добро бюджетно наследство от правителството на ГЕРБ. Заради лошо планиране и неправилно управление на паричните потоци в държавата има опасност данъчните приходи да не бъдат изпълнени с 1 млрд. лв., а отделно може да се наложи да правим допълнителни разходи за още 1.4 млрд. лв., заяви Чобанов.
През седмицата стана ясно, че правителството на Пламен Орешарски започва да изпълнява и първите предизборни социални ангажименти. Ще се вдигат майчински, което положително ще накара целия квартал Филиповци да празнува. Ще се увеличават помощите за първолаците. Ще се прави нова, по-либерална схема за получаване на енергийни помощи за най-бедните. Все мероприятия, които ще изискват допълнителни бюджетни средства, но общият размер на тези разходи няма да е много голям – 27 млн. лв., по първоначални оценки. Затова тези пари се планира да бъдат осигурени от вътрешно преструктуриране на разходите.
Истината е, че показателите за изпълнението на бюджета въобще не са лоши. От съобщенията на Министерството на финансите се вижда, че от началото на годината до края на април приходите в консолидирания бюджет са 9.29 млрд. лв., или 30.4% от разчетите за цялата 2013-а. За същия период на 2012-а са били събрани 8.54 млрд. лв. – 29.7% от плана. Има увеличение на постъпленията от данъци – с около 280 млн. лв., което се дължи най-вече на по-големите приходи от ДДС. И точно тук е големият потенциал, който новото правителство може да се възползва.
Коментарите на външни анализатори за сивата икономика в страната са, че тя е 32% от брутния вътрешен продукт. А неговият прогнозиран размер е 81.5 млрд. лева. Това означава, че става дума за дял от около 26.1 млрд. лв., които напълно или частично остават извън данъчното облагане. Една от задачите, които си е поставило правителството на Пламен Орешарски, е да създаде условия за развитието на бизнеса – намаляване на административният натиск върху фирмите, прекратяване на рекета от страна на полицията, бързо разплащане от страна на държавата за предоставените и стоки и услуги и възстановяване на данъчния кредит… Дори частичният успех при изпълнението на тези ангажименти ще доведе до излизане на част от сивата икономика на светло. Няма да залитаме по оптимистичните прогнози на Младен Червеняков, който през седмицата заяви, че сивият сектор ще бъде свит до нормалните за Европа 14-15% от БВП. Достатъчен успех би било той да бъде намален до 25%, което е напълно постижимо в рамките на половин година. На практика обаче това означава, че близо 5.7 млрд. лв. ще влязат в системата на данъчното облагане. По различни оценки налозите върху тези пари ще донесат в хазната допълнителни 700-800 млн. лева. Конкретната сума зависи от това, дали парите ще дойдат от облагане с преки или с косвени данъци и дали ще става въпрос предимно за обороти в страната или от внос. Но това са детайли. Важното е – чрез разумно управление и добронамерен подход спрямо бизнеса, нещо, което сегашният премиер е доказал, че умее, да се набавят допълнителни приходи в хазната. Оттук нататък остава да не се развързва прекомерно кесията на разходите, което Орешарски също умее, и планираният дефицит не само ще бъде изпълнен, но може да се окаже и по-малък от първоначално заложения.
Другата важна, макар и неофициално обявена, цел за държавните финанси е да се постигне фискален резерв от около 6 млрд. лв. и той да не пада под това равнище. Много икономисти смятат, че това е нивото, което ще гарантира пред външните инвеститори, че страната ни е устойчива на вътрешни и привнесени отвън финансови шокове. На пръв поглед задачата не е проста, особено когато предстоят обявените от Петър Чобанов големи плащания – 800 млн. лв. през август за погасяване на облигации и 600 млн. лв. за вноската ни за увеличаване на капитала на МВФ. Тези два проблема обаче са напълно решими технически.
Първо плащането на въпросните 800 млн. лв. могат лесно да бъдат рефинансирани с пускането на няколко нови емисии държавни облигации от по 100-200 млн. лв. всяка, чийто падеж да е в рамките на три до пет години. Тези ценни книжа няма да се отразят на разходната част на хазната, а по-дългият срок за погасяването им ще отърве фискалния резерв от резки спадове през следващите две години.
По същия начин може да се постъпи и с вноската ни за МВФ, ако въобще се наложи да я плащаме през 2013-а, защото това зависи от определение решения на Конгреса на САЩ. Той трябва да одобри предложеното увеличение на капитала на МВФ и едва след това държавите членки на фонда ще трябва да правят своите вноски. Но не на цялата сума, а на 25% от нея, което за нашия бюджет означава 125 млн. лева.
