До края на юни се очаква да станат известни детайлите около създаването на Единния орган за затваряне и преструктуриране на банки от еврозоната. Идеята е тази структура на банковия съюз да отговаря за вземането на решения дали една европейска банка да бъде рекапитализирана, преструктурирана или затворена. А когато става дума за подобна институция, натоварена с огромна власт, неизбежно ще се стигне до сблъсък между Европейската комисия и правителствата на отделните държави за това кой да осъществява контрола върху нея. Според Файненшъл таймс, който твърди, че е запознат с резюме на проекта на ЕК за създаването на новия орган, комисията има намерение да го постави под свой контрол. Тя определя себе си като най-подходящата да приема важни решения на европейско ниво. И след като няма законова основа, която да позволи на Европейската централна банка да поеме тази роля, единственият вариант за Брюксел е да натовари себе си с тези отговорности.
От резюмето на предложението, изготвено от комисаря по вътрешния пазар Мишел Барние, става ясно, че новосъздаденият регулаторен орган ще подготвя, предлага и прилага решения чрез специално създаден изпълнителен съвет, доминиран от кандидатури предимно на комисията и Европейската централна банка, докато страните членки ще имат право да назначават ограничен брой членове.
Нещо повече. В текста на документа се посочва, че структурата и правилата за вземане на решение на този орган следва да гарантират способността за подходящо участие на всички пряко засегнати страни членки, без обаче те да имат право на вето върху окончателните решения. Ако комисията определи, че една банка трябва да бъде закрита, решението й трябва да бъде приложено под строгия надзор на националния орган. Новосъздаденият регулаторен орган ще разполага със силата да затвори една банка дори ако това е против позицията на правителството или компанията майка. Така Европейската комисия придобива огромни права да решава какво ще е бъдещето на всеки един кредитор и дали той да бъде затворен, или не. Ако предложението бъде прието в настоящата си формулировка, това ще означава, че думата на Брюксел ще стои дори над тази на ЕЦБ. Нещо, което централните банкери трудно биха преглътнали.
Комисията настоява новият механизъм да заработи от 2015 г. и към него да бъде създаден единен фонд за оздравяване и закриване на банки, който ще разполага с правомощия да използва активите на банките в еврозоната като гаранция и предпазна мярка. Приносът на всяка кредитна институция към фонда ще бъде спрямо нейния риск, а страните, в които вече съществува такъв фонд, постепенно ще прехвърлят капитала си към общия.
Разбира се, замисълът на ЕК среща острата съпротива на националните правителства. Едва ли някой ще се съгласи разни политици в Брюксел, пък било то и комисарите, да се разпореждат със съдбините на банковия сектор в собствената му държава. Германия и Франция веднага дадоха твърд отпор на подобна идея. През миналата седмица френският президент Франсоа Оланд и германският канцлер Ангела Меркел представиха свой общ план за нова система за спасяване на банките. Двамата лидери предлагат да се създаде нова структура, която да бъде управлявана от борд, съставен от националните органи, а не от една-единствена институция на Европейския съюз с правомощия за преструктуриране и рекапитализация на европейските банки. Предложението на двете най-големи икономики в еврозоната е в абсолютен контраст с идеите на Брюксел, но според тях то може да функционира в хармония с действащото законодателство. Меркел и Оланд предлагат още новият регулаторен орган да стане част от Европейския стабилизационен механизъм, където обаче при гласуване право на вето имат трите най-големи икономики във валутния блок – Германия, Франция и Италия.
Официалното предложение за структурата на бъдещия орган се очаква да бъде публикувано по-късно през юни. Настоящите мерки ще подлежат на обсъждане и на теория може да има достатъчно възражения, които да преобърнат целия план преди официалното му публикуване. Германия и Франция не са сами в битката с ЕК по отношение на банките. Зад гърба им стоят много държави, чиито банкови системи устояха на ударите на кризата и не се оказаха в тежест на националните бюджети. Предложената от Германия и Франция схема им харесва, защото тя не е сложна, работеща е и запазва националния суверенитет по отношение на националните банкови сектори. За осъществяването й ще е необходимо всяка една отделна страна да създаде самостоятелна структура – отделна комисия или управление към централната си банка, която на експертно ниво да решава дали и с колко да се рекапитализира някоя закъсала банка, или да я изпрати в несъстоятелност. Всички тези структури ще създадат обща европейска комисия, която ще събира информация и ще взема решения по отношение на транснационалните банкови холдинги. Това ще става по вече работещата схема на надзорните органи в банковия сектор – ЕБО, в застрахователния и осигурителния сектор – ЕОЗППО, и този, който се занимава с фондовите борси – ЕОЦКП. Тези три органа са част от създадения през 2010-а Европейски съвет за системен риск, който е под контрола на ЕЦБ. Върху него европейските политици нямат директно влияние и точно това не харесва на много хора в Брюксел.
