Любомир Цеков е главен изпълнителен директор на обединеното дружество БОРИКА – БАНКСЕРВИЗ от 2010 година. Преди това, от май 2008 г., той е бил главен изпълнителен директор на БАНКСЕРВИЗ. От 1990 г. е заемал поста изпълнителен директор на това дружество. Цеков е бил член на съвета на директорите на Централния депозитар и секретар на Комисията по унификация на банкови стандарти. Завършил е Математика в Софийския университет Св. Климент Охридски, както и магистърска програма по бизнес администрация към Нов български университет. Специализирал е Разбиране и решаване на комплексни бизнес проблеми в Massachusetts Institute of Technology.
nbsp;
Г-н Цеков, колко пъти годишно се превърта брутният вътрешен продукт през БИСЕРА 6, лицензирания от БНБ оператор за местни плащания в лева?
– Практиката през годините показва, че през БИСЕРА 6 се обработват плащания с годишен оборот равен на 1.4 – 1.5 пъти размера на БВП. Примерно при 70 млрд. лв. брутен продукт през системата се обработват 110-120 млрд. лв. на година.
Това е слаб резултат, нали?
– Да, относително слаб. Не съм готов да направя точно сравнение, но по принцип държави като Швейцария и САЩ обработват през разплащателните си системи суми 80-100 пъти по-големи от техните брутни вътрешни продукти. Едно средно ниво за развития свят е може би съотношението 15-20 пъти. Това говори, че там стопанските обороти са многократно по-бързи от тези в нашата икономика, което мисля, че е умозрително ясно.
Нека погледнем сега пропорцията между бюджетните и небюджетните (междуфирмени) плащания. Как през последните три години се развива това съотношение?
– Преди десетина година е имало паритет между бюджетни и небюджетни (междуфирмени) плащания – обемите примерно през 2001 г. са били равни. По брой транзакции обаче съотношението е било две към едно в полза на бюджетните. Трендът през последните години е друг. Става дума за това, че броят на междуфирмените плащания расте и от 2010 г. започва трайна тенденция на увеличаване на дела им за сметка на бюджетните плащания. Да поясня, че под бюджетни разплащания разбираме транзакции от или към бюджетен разпоредител, а междуфирмени плащания са тези, които са между стопански субекти – били те физически или юридически лица. Ако вземем за показател броя транзакции, през 2010 г. междуфирмените плащания са заемали 46.97% дял от общия брой, през 2011-а – 49.12%, а през 2012 г. – 53.08 на сто. Ясно личи възходящото развитие. Съответните проценти за плащанията от и към бюджета са 53.03, 50.88 и 46.92 на сто.
Лъха неподозиран оптимизъм от тези данни.
– Не мога да направя обстоятелствен анализ, но изводът е един: От 2010-а насам икономиката се събужда. Тези ръстове на междуфирмените плащания са напълно реални, част от тях са предпоставени от някои нормативни промени, но основно са израз на позитивно развитие в икономиката.
При отчитаните спадове и фаза на депресия това явно е някакво невидимо вътрешно движение нагоре.
– Да, вероятно. Това показват данните ни.
Все пак, опитайте се да направите някои уговорки. Това твърдение не може да е безспорно. Нека помислим за външни въздействия, които стимулират подобен ръст.
– Един такъв фактор е усилието на правителствата, включително и това на ГЕРБ, за N-и път да ограничат кешовите плащания под формата на лимитирането им – последно до 5000 лева. Поради това всички сделки с недвижими имоти вече се извършват по банков път и излязоха на светло като бройки.
Да, но като суми, които се регистрират за облагане, са твърде условни, защото масово сделките се регистрират по данъчна оценка.
– Така е, но и в това твърдение има условност. Повечето общини вдигнаха данъчните оценки на имотите и ги приближиха максимално близо до реалните им цени, а от друга страна, много купувачи, за да защитят дадените от тях пари срещу скрити дефекти и да гарантират евентуалните си претенции в бъдеще, изискват да се запише реалната сума по сделката.
Друго важно нещо е делът на сивата икономика. Но колкото и да е той, 30 или 40%, това е допълнителен потенциал за бъдещо увеличаване на дела на междуфирмените плащания.
По-пълна картина ще дадем на нашите читатели, ако видим пропорциите по години не само за броя плащания, но и за сумите.
– Ще го направим, за да потвърдим направения по-горе извод. Ако през 2010 г. делът на фирмените плащания като суми, минали през БИСЕРА6, е бил 58.2%, през следващата година – 59.33%, а през 2012-а – 60.22 процента. Трендът при бюджетните плащания показва съответното намаление: 41.8, 40.67% и 39.78 процента.
Тук обаче има един логичен въпрос – дали пък делът на междуфирмените плащания не се вдига просто защото делът на бюджетните транзакции пада?
-Този фактор съм го взел предвид. Отговорът е прост, ако има спад в общия обем на транзакциите, подобно твърдение би могло да бъде вярно. Но случаят е точно обратният – общите обеми растат. Ако през 2010 г. общият оборот е бил 86.3 млрд. лв., през 2011 г. той е 94.5 млрд. лв., което е ръст от 9.58%, през миналата година – 103.1 млрд. лв., което е ръст от 9.09 процента.
Друга странна тенденция, за която БАНКЕРЪ вече писа, е, че колкото и парадоксално да звучи, вместо да летят куфарчета с пари, кризата е ускорила е-плащанията.
– Още от 2008-а върви и средногодишен ръст от около 7-9% на броя транзакции с банкови карти. За последните две години ръстът в броя плащания през търговски терминали – ПОС , е между 20 и 23%, но средният размер на транзакцията пада от 100 на 80 лева. Тегленията от банкомат също са паднали – до около 140 лева.
Издайте ни една тайна – кои банки държат най-голям пазарен дял в платежните услуги?
– Не бих могъл да цитирам суми, затова ще говорим само с проценти. УниКредит Булбанк държи 15.22%, Банка ДСК – 8.78%, ОББ – 7.58%, Пощенска банка – 7.49%, Райфайзенбанк – 7.38%, и ЦКБ – 6.94 на сто. Тези трезори държат около 52 на сто от пазара.
Бихте ли илюстрирали ръста и цивилизоването на бизнеса с данни от другите оператори, които обслужвате – БИСЕРА 7 – за местни плащания в евро, и БОРИКА – за картови плащания?
– Според годишния ни отчет за 2012 г. общите приходи на ръководената от мен компания за 2012 г. са нараснали с 8% спрямо 2011 г., а ръстът на нетната печалба достига почти 10 процента. Голям принос за това имат платежните системи. БИСЕРА 6 е обработила 3.4% повече междубанкови плащания на обща стойност над 103 млрд. лв. при нарастване на средната сума на превод с 9.1 процента. Ръстът в броя на транзакциите през БИСЕРА 7-EUR е над 300% спрямо 2011-а.
Обработените от системата БОРИКА през 2012 г. картови плащания възлизат на над 132 млн. броя на стойност повече от 13.3 млрд. лв., което представлява увеличение от 6.3% в сравнение с предишната година. Към момента БОРИКА обслужва 25 банки и две платежни институции и 4.462 млн. банкови карти. Продуктите и услугите, предназначени за бизнеса, също отбелязват ръст. През 2012 г. са издадени със 70% повече нови електронни подписа спрямо 2011 година. Системата за електронно фактуриране eFaktura.bg отбелязва 26.5% увеличение на броя на обработените документи.
