Депутатите приеха и на второ четене промените в Закона за Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС), с които Главна дирекция Борба с организираната престъпност става част от агенцията. Занапред председателят на ДАНС ще се избира от Народното събрание по предложение на министър-председателя. Досега той се назначаваше с указ на президента по предложение на Министерския съвет. Според промените държавният глава ще има право чрез премиера да получава становища и анализи от председателя на структурата по въпроси на външната политика, свързани с националната сигурност. Органите на агенцията ще могат да разкриват и разследват престъпления, включително и да извършват обиски и да задържат за срок до 24 часа лица, за които има данни, че са извършили престъпления.
Неприключилите досъдебни производства, които до влизането на закона в сила се разследват от антимафиоти, ще се възлагат от наблюдаващия прокурор на компетентен разследващ орган, гласи един от новите текстове в закона. В него се посочва също така, че служебните и трудовите правоотношения на служителите в ГДБОП преминават от МВР към ДАНС. Агенцията става правоприемник на активите и пасивите, архива и другите права и задължения на дирекцията. Дълготрайните материални активи на МВР, ползвани от ГДБОП, се предоставят на ДАНС, като Министерският съвет ще трябва в срок до три месеца от влизането на закона в сила да уреди отношенията във връзка с преобразуването на административните структури.
Промените бяха гласувани в отсъствието на парламентарната група на ГЕРБ, която е против новите разпоредби. Лидерът й Бойко Борисов коментира, че националната сигурност е застрашена. Той обяви, че народните представители от неговата партия ще изпратят искане до президента за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност по въпроса за службите за сигурност и че ще настояват държавният глава да наложи вето върху измененията в Закона за ДАНС.
